Древните мумии в Чили са с хиляди години по-стари от египетските

Най-вероятно когато чуете думата „мумия“, в съзнанието ви веднага изникват изсъхналите бинтовани останки на дълго съхранявани в пирамиди египетски фараони. Въпреки славата си обаче те не са най-старите мумии в света. Тази титла принадлежи на народа чинчоро от чилийската пустиня Атакама, който е мумифицирал мъртвите си преди 7000 години.

Народът чинчоро е първият, който се заселва в северната част на Чили и южната част на Перу около 5450 г. пр. н. е. Скоро след пристигането си тези хора започват нова погребална практика – да съхраняват мъртвите в сухите пустинни пясъци, които заобикалят земите им.

Тези древни гробища днес са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО заради своята археологическа стойност, тъй като не само дават представа за тази странна форма на мумифициране, но и за това как е функционирал самия народ и как е бил социално и духовно структуриран. Важно е да се отбележи, че за разлика от египтяните, които запазват мумифицирането за своя социален елит, чинчоро го предлагат като ритуал за всички.

И така, как мумифицират своите мъртъвци?

Процесът се различавал от този, който прилагали египтяните. Първо, тялото се обезкосмявало и се изваждали органите му. След като кухините на тялото изсъхнат, кожата се зашива обратно. Понякога телата са били увивани в сложни материали, като тръстика, кожи на морски лъвове и вълна от алпака.

След това лицата се покривали с глина, върху която се поставяла маска с отвори за очите и устата. Накрая на мумиите се слагали перуки от човешка коса, след което са погребани в пустинята, с надеждата, че сухите условия ще ги запазят завинаги.

Първата мумия на Чинчоро е документирана през 1917 г. от Макс Уле, германски археолог, който открива няколко тела на плажа. Ясно е, че тези екземпляри са били стари, но по онова време не е било възможно да се датират точно. След това, с развитието на техниките за въглеродно датиране, става ясно, че мумиите са на повече от 7000 години.

След това първо откритие преди повече от 100 години в пустинята са намерени стотици други; някои от тях – по време на строителни работи или са изровени от любопитни животни.

Общностите, живеещи в Арика, в северната част на Чили, отдавна знаят за тези тела. Причината е, че са заровени близо до повърхността, така че са лесни за откриване. По този начин тези хора са се научили да живеят с мъртвите, които са разпръснати из родните им места; те ги възприемат като част от своето наследство и се чувстват отговорни да се грижат за тях.

За съжаление, поради климатичните промени много от гробовете на Чинчоро биват разкопавани от необичайни метеорологични явления, което излага телата на въздействието на природните стихии. Това, разбира се, ще има сериозни последици за опазването им в бъдеще, тъй като археолозите се борят да финансират усилията за възстановяването и запазването им.

„Музеите са малко претоварени с всичкия този материал“, казва пред Guardian Бернардо Ариаза, водещ експерт по този народ в университета на Тарапака в Арика.

Дори тези, които се съхраняват в музеите, сега са застрашени от променящите се климатични условия: повишаването на влажността на въздуха е довело до появата на плесен по някои мумии, докато други са станали жертва на сухо гниене или гладни насекоми. Всички тези предизвикателства се изострят от разнообразието на материалите, които покриват мумиите, като всеки от тях се нуждае от собствени условия за съхранение.

През 2022 г. в близост до Арика се изгражда нов музей с контролиран климат, в който да се съхраняват мумиите от Чинчоро. Надяваме се, че това сложно съоръжение на стойност около 19 млн. долара може да помогне за опазването на тези ценните артефакти от далечното минало.