Да си сам и да си самотен са две, оказва се, много различни неща

В съвременната епоха на социалните медии и мобилните комуникации ние, хората, никога не сме били по-свързани помежду си. Но въпреки това самотата е доста разпространено и често вредоносно състояние. Кога самостоятелността преминава в чувство на самота? Според едно ново проучване самотата и усамотението са много по-малко свързани, отколкото предполагаме…

„Научаваме все повече и повече за значението на социалните връзки за човешкото здраве и изглежда, че самотата и изолацията са свързани, но различни понятия“, казва в изявление главният автор на изследването Дейвид Сбара от Университета на Аризона.

Първото нещо, което е трябвало да се направи, както обяснява съавторът Матиас Мел, е да се разработи надеждна мярка за това колко време хората прекарват сами. Екипът използва метод, който Мел вече е разработил, наречен „Електронно активиран записвач“ (Electronically Activated Recorder). Той работи чрез приложение за смартфон, като прави 30-секундни звукови записи от участниците на всеки 12 минути.

„Например, знаем дали човекът говори по телефона, дали шофира, гледа телевизия или дали общува с партньор или непознат“, казва Мел.

В изследването са включени над 400 души в огромен възрастов диапазон – от 24 до 90 години, като записвачът е бил активен между два и шест дни за всеки човек. Данни са събрани и от няколко предишни проучвания със същото устройство, за да могат авторите да създадат още по-голяма извадка.

При анализа на получената информация се очертава ясна тенденция, свързана с възрастта. Мел обяснява, че за по-младите хора самотата и уединеността се смятат за напълно отделни явления. При по-възрастните хора обаче се наблюдава много по-ясна връзка между двете.

„Сред възрастните над 68 години установихме, че самотата е силно свързана със социалната изолация“, казва Сбара. В тази група се наблюдава припокриване от около 25% между самота и уединеност. Това е в рязък контраст с резултата за цялата кохорта участници, който показва припокриване от едва 3%.

Една от теориите е, че по-възрастните хора са склонни да имат по-малко и по-значими социални връзки, така че загубата им оказва по-значително въздействие върху тяхното благосъстояние, което води до самота. За разлика от тях по-младите възрастни са склонни да общуват по редица различни причини и невинаги приравняват пребиваването сред други хора със дълбоко значимо социално преживяване.

Въпреки че средно хората прекарват 66% от времето си сами, изследователите установяват, че тези, които са увеличили този процент над 75%, са били най-склонни да се чувстват самотни. Въпреки това, при тези, които прекарват най-малко време сами, също се наблюдават леко повишени нива на самота – малко изненадващо, нали? Макар от данните не може да се направи категоричен извод, авторите предполагат, че това може да се дължи на факта, че тези, които изпитват силно чувство на самота, търсят повече социални контакти, за да се преборят с него.

Занапред Мел иска да разработи друго устройство, което нарича „SocialBit“ – фитнес тракер, но за социална активност. Приложението ще работи на смарт часовник и ще измерва колко разговора води потребителят всеки ден, като леко ще го побутва, когато е твърде дълго самотен. Първата група пациенти, за която се надява, че ще се възползва от технологията, са тези, които се възстановяват след инсулт, тъй като социалната изолация е голям проблем за тази група.

Самотата и изолацията са определяни от мнозина като „смъртоносни“ и колкото повече учените научат за този проблем, толкова по-добре ще могат да се справят с него. Интересно е обаче да се научи, че да си сам и да се чувстваш самотен – две неща, които човек може да се предположи, че вървят ръка за ръка – невинаги са толкова свързани.