Артемизия Джентилески, която отмъсти за изнасилването си с изкуство

Като един от най-смелите творци от епохата на барока, италианската художничка Артемизия Джентилески, не се придържа към „стандартните женски“ теми в творчеството си. Вместо това нейните картини нападнат изнасилвачите от историята – включително и нейния собствен.

След като учителят й я изнасилва, когато е на 18 години, и е освободен след брутален съдебен процес през 1612 г., тя посвещава кариерата си на този момент, насочвайки своята мъка и ярост към работата си. Резултатът е някои от най-поразителните и агресивни картини в историята.

Яел убива Сисера, Артемизия Джентилески

Коя е Артемизия Джентилески?

Родена на 8 юли 1593 г. Артемизия Джентилески се обучава като художник първоначално от баща си Орацио. Като дете живее в Рим и наблюдава известния Караваджо – пионер на своя отличителен стил, който смесва драматични сенки със светлина. Караваджо е приятел на семейство Джентилески и често им гостува, за да види младата художничка и нейния баща.

През 1612 г. Орацио заявява, че дъщеря му е „станала толкова умела, че мога да кажа, че днес тя няма равен сред връстниците си“. Същата година той наема художник на име Агостино Таси, който да дава уроци на Артемизия. Вместо това Таси я изнасилва.

„След това ме хвърли на ръба на леглото, бутайки ме с ръка в гърдите, и постави коляно между бедрата ми, за да не мога да ги затворя“, казва Джентилески по време на седеммесечния съдебен процес. „Вдигна дрехите ми и постави ръка с носна кърпа на устата ми, за да не мога да крещя.“ В съда Артемизия разказва ужасяващите подробности за нападението на Таси. „Одрасках лицето му и издърпах косата му, и преди той отново да проникне в мен, хванах пениса му толкова здраво, че дори откъснах парче плът.“

След изнасилването момичето грабва нож и вика: „Бих искала да те убия с този нож, защото ти ме обезчести“. Тя хвърля ножа по Таси, но той успява да го избегне. „В противен случай може би щях да го убия“, казва още Джентилески.

Таси в своя защита нарича художничката „ненаситна курва“.

По време на процеса съдът измъчва Джентилески, за да определи дали тя казва истината – завързват пръстите й с въжета и ги дърпат здраво. Докато Таси гледа, Гентилески крещи: „Истина е, вярно е, вярно е, истина е.“ Същият подход не е приложен върху Таси.

В края на процеса той е освободен благодарение на негов влиятелен приятел: папата. „Таси е единственият от художниците, който никога не ме е разочаровал“, каза папа Инокентий X.

Юдит обезглавява Олоферн, Караваджо

Артемисия обаче не се отказва след като вижда изнасилвача на свобода. „Ще намерите духа на Цезар в душата на жена“, пише тя на свой приятел. След което посвещава останалата част от кариерата си на рисуването на силни жени.

След процеса Джентилески напуска Рим и отива във Флоренция. Там тя открива собствено ателие, където рисува и библейската история за Юдит и Олоферн. В историята младата вдовица Юдит се промъква в палатката на военачалника Олоферн и след обилно количество вино тя го обезглавява.

Артемисия не е първата, която рисува тази сцена – но тя е първият художник, който я насища с насилие, пръскайки платното с кръв. Освен това на картината на Караваджо Юдит изглежда неохотна, докато в картината на Джентилески жената изглежда вложена в убийството. Нейната прислужница държи военачалника, за да не мърда, докато Юдит прокарва меч през врата му. Олоферн гледа ужасен и безпомощен, докато от гърлото му пръска кръв.

Юдит обезглавява Олоферн, Артемизия Джентилески

Всъщност Джентилески рисува две почти идентични версии на картината, едната във Флоренция, а другата в Неапол. В първата Гентилески се представя като убитата Юдит.

Сузана и старците, Артемизия Джентилески

В „Сузана и старците“, първата картина на Артемизия, завършена две години преди процеса срещу Таси, художничката подчертава страданието на млада жена, преследвана от възрастните мъже. След процеса тази кокетност и безпомощност на жената в картините й изчезва и е заменена от жена, травмирана от насилие.

Както го описва историкът на изкуството Мери Гарард, „изразителното ядро на картината на Гентилески е в тежкото положение на героинята, а не в очакваното удоволствие на злодея“. След изнасилването си героините на Джентилески започват да се съпротивляват.

Юдит не е единствената жена убиец, която Джентилески рисува. Тя също изобразява Яел, която убива Сисера (друга библейска история – първата картина в текста), и рисува как Лукреция се самоубива след изнасилването си.

През цялата си кариера Артемизия Джентилески съсредоточава изкуството си върху жените – включително Клеопатра, Мария Магдалина и Богородица. Джентилески също рисува автопортрети, представяйки себе си като могъща и самоуверена художничка.