Алкохолното надпиване е древно занимание на елита в едно общество

Алкохолът е един от най-добрите социални лубриканти, изобретявани някога от човека. Този магически елексир е помогнал повече за създаването на изкуството, издигането в литературата и постигането на невероятни научни успехи, както и изграждането на един нов вид култура. По настояване на редица други учени трябва да добавим и увеличаването на демографския прираст. В най-различни точки на света, алкохолът е различен, изкушаващ и достатъчно мотивиращ за постигането на нови и по-сериозни възвишени цели. Точно по тази причина попадаме на едно интересно предизвикателство под формата на алкохолните игри.

Макар и да можем да ги открием в най-различни точки на света и най-вече да присъстват в модерната култура, историците са категорични, че дори това забавление не е нещо ново за света. Корените на това атрактивно занимание могат да бъдат насочени в страни като Италия, Франция, Испания и Гърция, но там има една друга подробност, вместо бира, господата залагат на вино. Именно то е сравнително по-тежко и може да коства сериозни здравословни проблеми, когато се консумира в твърде високи количества. Една от любимите игри в Древна Гърция носи името котабос. Играта изисква от всеки участник да изпие своето вино и да хвърли утайката върху диск, който се балансира от малка и крехка плоскост.

Печели този играч, който успее да събори диска. Платон също бил почитател на виното и неговото предложение се нарича „Симпозиум“. От философска гледна точка, тази игра трябва да присъства по-често. Участниците трябва да консумират вино и в определени интервали всеки трябва да даде реч в името на любовта – печелят се точки за нейната възхвала. Божественото присъствие в играта е гарантирано, защото Дионисий бил съдия на този вид забавления. Древните гърци очевидно имали интересни техники за използването на мозъка и лириките, особено със запалването на страстите с малко повече алкохол. Състезателното пиене в миналото е имало съвсем друг смисъл.

За доказването на тази идея се насочваме към Германия и времето на реформите от 30-те години на XVI век. Кръстоносните походи са приключили, младите мъже все още тренират, за да станат такива, макар и да не подозират, че следващото им призоваване ще отнеме време. Безработицата и занаятите не били достатъчно, за да може всеки да се изхранва, а междувременно разочарованите бъдещи бойци трябва да намерят друга утеха. В желанието си да създадат правилния баланс, те започват смело да пият и да запълват голямата душевна празнина. Немските винарни по това време били около 4 пъти по-големи, отколкото са в момента, а консумацията на алкохол – 6 пъти по-висока.

Логично е да се възпява и алкохола в най-различни песни и стихотворения. Раждат се нови начини за забавление и след като лириките започнали да оформят изцяло един нов вид култура, очаквано пристигат и големите противници. В същия период се раждат поеми, които заявяват, че алкохолната злоупотреба може да рефлектира тежко върху професионалния живот. Раждат се и възпитателни книги като „Изкуството на пиене“, които, въпреки провокативното заглавие, се опитват да покажат по-сериозната вреда от алкохола.

Снимка: By MSFontaine – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=88714493

Очевидно не се е продавала толкова много в този период и затова третата част пази тайната за победата в алкохолните игри, включително и полезни съвети за подготовката. Автор на този литературен шедьовър е Винсент Обзопей – немски преподавател в елитно училище в Ансбах. Редно е да обърнем внимание и на някои интересни съвети от това време. Според Винсент една от печелившите стратегии се изразява в употребата на пълни бутилки, за да се поддържа напрежението в опонента. Ето един интересен абзац, който най-вероятно ще докаже, че алкохолът като спорт се е прилагал много преди днешната младеж да тръгне да открива истинските предизвикателства:

„Когато опонентът изглежда вече измъчен, напомня за болки в стомаха от бързото консумиране, лицето му се изкривява в болка, крещи постоянно на сервитьора и напомня, че неговото питие е по-голямо от околните, тогава може да бъдете сигурни, че нещо не е наред. Други белези са незавършените думи, завлаченият говор и постоянната нужда от барманките за помощ. Щом забележим, че започва да плюе виното или то да тече през ръбчетата на устата, това са само признаци на един пияч поставен на колене. Огънят в него е потушен, неговото наперено поведение е успяло да помогне за абсолютната загуба. В този момент трябва да дадете още алкохол, притискайте го!“

Ако говорим за тайните и успеха, тогава отново ще обърнем внимание на този експерт:

„Трикът в изкуството на пиене, този толкова възвишен грях, е следният: бъдете сигурни, че опонентът пие наравно с вас и поръчвате питие за питие.“

Не трябва да пропускаме и скромността на автора в този научен труд:

„Не съм сигурен дали „Изкуството на пиене“ е успяло да научи някого. Не съм проверявал. Осъзнах, че съжалявам човешката раса, която остава безпомощна в една необятна територия. Често пиша своите бележки след като съм свидетел на определени интересни изяви, които се случват редовно в кръчмите.“

За да имаме доверие на автора, трябва да напомним, че той самият е припадал няколко пъти на улицата, след като не е преценил своите опоненти в едно от най-дръзките изпитания на човешкото тяло. Научният труд не получава сериозно признание, особено след като публиката не желае и последното удоволствие в този исторически период да бъде отнето. Нещо повече – немският автор става обект на подигравки, но самият той не се притеснява. Историята му завършва с приветстване на омразата и пожелание за експлозия от алкохол. Всичко след него е история, която очевидно продължава да печели позитиви в полза на алкохола.