8 безценни неща, които сме загубили завинаги

| от |

„Акварел на голо тяло“ от Огюст Реноар

Уолтър Крайслер-младши, синът на основателя на корпорацията Крайслер, през целия си живот се занимава активно с изкуство; като възрастен той дори помага за развитието на колекцията на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Но вероятно ще запомни най-добре едно конкретно произведение, което купува още като тийнейджър. На 14-годишна възраст Крайслер купува малка картина, на която е изобразена гола жена, и гордо я излага в стаята в общежитието си. Началникът на общежитието обаче явно е сметнал творбата за неприлична… и я унищожава. За разлика обаче от по-голямата част от голите картини, които могат да се намерят в стаята на един тийнейджър, това голо тяло всъщност е нарисувано от Огюст Реноар.

„Художникът“ от Пабло Пикасо

Докато говорим за изкуство, нека да поговорим за тъжната съдба, която сполетява една картина на Пабло Пикасо, наречена „Le Peintre“. (Между другото, Пикасо използва това заглавие, което в превод от френски означава „Художникът“, за няколко творби, така че ако сте виждали някой „Le Peintre“ да виси в галерия, това е причината). През 1998 г. картината, за която става дума, се транспортира в товарния отсек на самолет на SwissAir. Трагично, самолетът се разбива край бреговете на Нова Скотия, като загиват всичките 229 души на борда. Въпреки че голяма част от товара в крайна сметка е възстановена, единствената следа от картината – на стойност 1,5 милиона долара – която някога е намерена, е 20-сантиметрово парче платно.

ErnestHemingway

Изгубените произведения на Ърнест Хемингуей

През есента на 1922 г. Хемингуей живее в Париж като кореспондент на „Торонто Стар“. През ноември той пътува до Швейцария, за да отрази конференцията в Лозана, и моли съпругата си Хадли да вземе влака и да се присъедини към него. Тя се съгласява и опакова всичките му ръкописи, за да може той да ги покаже на негов нов си колега. След като се качва на влака, Хадли прибира багажа и отива да си купи вода. Когато се връща обаче, чантата с всичката работа на мъжа й, включително и копията, е изчезнала.

Когато пристига в Швейцария и съобщава лошата новина, Хемингуей си купува билет до Париж и отива в апартамента им, за да се увери, че действително всичко е изчезнало. Както ще разкаже по-късно в „Безкраен празник“: „Беше вярно и си спомням какво направих през нощта, след като влязох в апартамента и установих, че е вярно.“

Мемоарите на лорд Байрон

Колкото и да е тъжна кражбата на Хемингуей, всъщност един друг инцидент е провъзгласен за „най-голямото престъпление в литературната история“. Преди смъртта си лорд Байрон написва мемоари, които разкриват скандални подробности за бурния му брак и предполагаемите странични връзки – накратко, сигурен бестселър. Но след неговата смърт тримата му най-близки приятели, сред които и поетът Томас Мур, се събират… и хвърлят целия ръкопис в огъня. Защо? Защото, казват те, искали да запазят репутацията на приятеля си и да защитат семейството му. Но историците смятат, че може би са имали други мотиви: ревност и някакви собствени интереси. Например единият от замесените мъже, дългогодишният приятел на Байрон Джон Кам Хобхаус, е бил член на парламента – и вероятно не е искал репутацията му да бъде накърнена от връзката му с неприличните занимания на автора. Каквато и да е била мотивацията, този несъмнено увлекателен мемоар вече е изгубен завинаги.

Първият пълнометражен филм на Стивън Спилбърг

През 1964 г. едно 17-годишно момче на име Стивън Спилбърг привлича сестра си, приятелите си, майка си и гимназиалния оркестър, за да му помогнат да създаде първия си пълнометражен филм – 135-минутна лента със заглавие „Firelight“. След единствената му публична прожекция, пред около 500 души, Спилбърг предоставя няколко от копията на продуцент, като мостра за уменията си. Когато се връща в офиса на продуцента, за да си ги вземе, той е изпъден, а копията ги няма. Въпреки че по-голямата част от филма е изгубена в историята, около 3 минути и 50 секунди от зърнестите кадри днес могат да бъдат намерени онлайн. Спилбърг е казвал тази му работа е помогнала за създаването на „Близки срещи от третия вид“, така че може би все пак не всичко е загубено.

Водопади Гуайра

Има моменти, в който нарочно трябва да спрем зашеметяващата красота на природата. Водопадът Гуайра на границата между Бразилия и Парагвай е невероятна демонстрация на естествено чудо с височина от 114 метра и рев, който можеше да се чуе на 30 километра разстояние. За да го представим в перспектива, говори се, че водопадът Гуайра имал два пъти по-голям дебит от Ниагарския, което се равнява на повече от 6000 тона вода в секунда. Според някои оценки този дебит може да е бил дори над два пъти по-голям – наистина зашеметяващо величествена гледка. Когато обаче е изграден язовирът Итаипу с дължина 8 километра, той напълно потапя водопада. Честно казано, язовирът осигурява около 75 % от електроенергията на Парагвай, и над 10 % от електроенергията на Бразилия, така че не е трудно да се разбере защо е взето решението за изграждането на язовира.

East Island, Hawaii before and after Hurricane Walaka

Ийст Алънд на Хаваите

Водопадите са едно, но до Хаваите фактически изчезва цял остров? Това се случва през 2018 г. и става въпрос за Ийст Алънд, който е развъдник на застрашени видове като хавайския тюлен монах и зелената морска костенурка. Той обаче е ниско над морското равнище и ураганът Уалака успява да го унищожи. Въпреки че изследователите очакват Ийст Айлънд да ерозира бавно през следващия век, те са потресени, когато това се случва буквално за една нощ.

Почти целият писмен запис на историята на маите

В средата на 15 в. испанският свещеник Диего де Ланда счита статуите, книгите и документите на маите за „суеверия и лъжи на дявола“ и почти собственоръчно унищожава 5000 религиозни изображения и над 20 произведения само в един град. Погромът, извършен от Де Ланда и други европейци, е толкова пълен, че днес са известни само четири оригинални произведения – Кодексите на маите, както и някои зле запазени фрагменти, които като цяло са нечетливи. Изследователите сравняват този акт с опожаряването на Александрийската библиотека – все още не знаем каква информация е била загубена.

 
 
Коментарите са изключени за 8 безценни неща, които сме загубили завинаги