1000-годишна маска се оказва боядисана с човешка кръв
Златна маска, направена през около 1000 г. от хора от културата на Сикан, които живеят по северното крайбрежие на Перу, се оказва боядисана с човешка кръв, показва ново проучване.
Археолозите за първи път откриват маската, която изглежда оцветена с някакъв червен пигмент, през 90-те години на миналия век по време на разкопки на място, което изглежда като гробницата на някои от лидерите на това общество, съобщава Ясемин Саплакоглу за Live Science. Те намират маската поставена върху отделен от тялото череп на 40- до 50-годишен мъж, а останалата част от скелетът е намерена наблизо, обърната наобратно и също боядисана в червено. Гробът съдържа също четири други скелета, включително два, разположени в картина, която очевидно представлява акушерка и раждаща жена, както и повече от един тон различни погребални предмети, много от тях от златна сплав.
По време на откритието изследователите идентифицират червения пигмент като минерала цинобър, който се използва заради яркочервения си цвят в много култури. Но те не знаят как дебелия слой боя все пак е останал върху маската в продължение на 1000 години.
„Какъв е свързващият агент, който е толкова ефективен в червената боя, първоначално остава мистерия“, пишат авторите на новото изследване в документ на Американското химическо дружество, публикуван в Journal of Proteome.
Екипът, ръководен от химика от Оксфордския университет Елизабет Пирес, идентифицира редица протеини в боята, включително шест, открити в човешката кръв, както и други, които вероятно идват от яйцата на мускусната патица, съобщава Теса Кумундаурос от Science Alert.
Това откритие, заедно с „уникалното обърнато разположение на скелета до двете млади възрастни жени – родилка и акушерка – предполага, че желаният ефект е прераждането на починалия лидер“, пише екипът.
Мускусна патица
Културата на Сикан просъществува от 8 до 14 век след Христа, преди възхода на империята на инките, според Encyclopedia.com. В разгара си между 900 и 1050 г. този народ изгражда монументални храмове, създава сложни златни предмети и контролира търговски пътища, които достигат до сегашната горна част на Амазонка, Южна Колумбия и Северно Чили.
Изследователите не могат окончателно да потвърдят, че протеините идват от човешка кръв или че ако идват, тя е включена в боята умишлено. Но казват, че е вероятно кръвта да е била използвана като символ на жизнената сила. Те цитират предишни изследвания, в които се установява, че хората от Сикан са извършвали човешки жертвоприношения, използвайки метод, в който разрязват врата и гърдите на жертвата, предназначени да увеличи максимално кървенето.
Съавторът на изследването Лучана да Коста Карвальо, археолог в Оксфорд, казва на Джордан Пиърсън от Vice, че испанската документация за колониите им описва предиспанските вярвания, че членовете на обществения елит са родени от звезди или яйца и са напълно различни от обикновените хора.
„Тези митове също така говорят за това как хората от елита след смъртта се трансформират в митични божества или могъщи мъдреци, които трябва да бъдат почитани“, казва Карвальо. „Може да тълкуваме използването на човешка кръв като свързващ агент в смисъл на продължение на религиозната догма, която елитът на Сикан обнародва, за да могат да постигнат трансформацията, с която да станат обожествени предци.
Изследователите планират да проучат дали други погребални маски от културата на Сикан също съдържат следи от кръв, което може да помогне да се разкрие дали практиката е била само за погребенията на елита. Карвальо казва на Vice, че от кръвта може също да успеят да извличат генетична информация.
През около 1020 г. в Сикан настъпва голяма суша, която продължава 30 години. През това време божеството им, което се свързва с океана и като цяло с водата, е в центъра на сиканската религия и по този начин катастрофалните промени във времето се свързват с божеството, главно с неуспеха му да уреди природата за сиканския народ. Сиканските церемонии (и храмовете/могилите, върху които се извършват) би трябвало да гарантират, че има изобилие от плодородна природа за хората. Хората от елита са посредници между обикновените хора и божеството, тъй както божеството е посредник между природата и народ. След 30 години несигурност по отношение на природата, храмовете, които са в центъра на религията на Сикан и във властта на елитите, са изгорени и изоставени между 1050 и 1100 г. Може би култът към предците и възвеличаването на елитите предизвикват твърде много негодувание. В съчетание със сушата, която със сигурност отслабва селското стопанство в района, толерантността на обикновеното население намалява, което довежда до отстраняването на политическото и религиозното ръководство в Сикан, за да се спаси народът. Това довежда до унищожаването на Сикан като допълнителни щети са нанесени и от наводненията Ел Ниньо около 1100 г.
