Първата аларма за дома е произведена в Япония и датира от XVII век

Много от модерните домове използват най-различни охранителни системи. Комбинация от камери, датчици, интелигентни брави и още много други. Всяка една технология се стреми не само да защити дома ви, но и да го превърне в изключително добра крепост. За изненада обаче ще открием, че въпросната технология изобщо не е нова. Защитата на дома може да се случи с всякакви средства, но едни от първите иноватори в това отношение ще бъдат именно японците.

Тяхното решение е гениално, особено след като постигат съвършенство с минимални усилия. Какво имаме предвид? За мнозина, дървеният под може да има някакъв особен чар, понякога скърца и създава някаква форма на уют, а друг път е само досада. През XVII век няма модерна японска къща, чиято веранда да не се изработва от дървени скърцащи дъски. ТОва е единственият начин да се чуе, когато някой се опитва да се приближи до дома в малките часове на нощта. Наричат тази система uguisubari.

Това е една от първите познати алармени системи на японците. Поставянето на дървени дъски пред самата къща ще привлече значително вниманието, но също така ще дава сигнали, когато някой се разхожда пред дома им. В Киото, повечето гости трябва да направят всичко възможно, за да се движат тихо по пода.

Целият замък Ниджо и дори храмът Тоджи-ин са разработени по този начин. Всеки опит е обречен и човек може да се издаде, без значение колко лек е или колко тиха стъпка има. Нещо повече, японците са го проектирали така, че докато вървите или се опитвате да бъдете тихи, той издава по-силни звуци. Пеещите дъски, както ги наричат повечето домакини, никога не са се проваляли и дори в епохата на нинджите ще свършат много работа.

Технологията също не е особено трудна за производство. Избират се дъски, които да се поставят на пода, лакират се, но никога не се забиват до край в пода, те са малко по-високи и при всеки натиск, издават звук. Движенията нагоре и надолу ще позволят да чувате най-различни звуци. Пироните, които не са забити до край, практически позволяват скърцащите звуци да се усилват. А когато движението е бавно, тоест стъпките се опитват да бъдат тихи, резултатът е още по-жесток.

Първите дъски най-вероятно не са били използвани по този начин. Дървото старее и се разхлабва във времето, отпускайки движението около краищата си. След като е тествано, мнозина са потърсили същото решение. Правилният звук в много отношения е животоспасяващ, особено след като японците са били в постоянна война. В много отношения, историята на Япония е такава, заради лошо изградения и умишлено поставен дървен под. Майсторите на тази система избират и различни видове дърво, както и пирони, за да са сигурни, че системата ще работи. Забавен факт е, че само най-богатите и заможни хора са имали свободата да използват тази технология.

За да няма грешки и някой да не пострада. Японската стража е трябвало да се движи в определен ритъм и със звука да заявява, че е приятелски настроена – грешният тон на пеещия под означава, че има нарушител, който трябва да се залови или директно неутрализира. Подът се маскира и често наподобява съвсем обикновен дървен под, мнозина се опитват дори да имитират същия ритъм, но стражата винаги преминава поне 2-седмичен курс, в който да се научи как да върви. Въпросната технология е била и изключително омразна на нинджите.

Не са малко жертвите, които се парят от пеещия под, следователно се търсят и други алтернативи. Повечето нинджи се учат да се катерят и движат по покривите – керемидите не скърцат, но също могат да издават наличието на противник или враг. Добрата новина е, че с малко повече тренировка, всяка една нинджа се научава как да се движи значително бързо и безшумно. Редица от най-добрите убийци и крадци в този клас са успели да избегнат пода по всеки възможен начин. Всеки друг грешник, който никога не е осъзнал технологията и не знае как да процедира с пода, издава своето присъствие в момента, в който вече е стъпил на вражеска територия.