Какво е „екоцид“ и какво всъщност се случва на Великденските острови

Когато през 1774 г. британският изследовател Джеймс Кук пристига на Рапа Нуи – известен му като Великденския остров – той описва малки групи от недохранени хора, които едва се издържат от безплодната, лишена от дървета скална ивица в Тихия океан. „Природата е била изключително пестелива в благодеянията си към това място“, пише той. Въпреки това Кук е отишъл там, за да се снабди с провизии и да види чудесата, описани от двете предишни европейски експедиции на острова – извисяващите се каменни статуи с огромни глави, известни като моаи.

Рапа Нуи представлява археологическа загадка: Моаите достигат височина от 10 метра, тежат около 14 тона всяка и са пренесени навсякъде из острова. Как хората на отдалечения вулканичен остров, където ежедневното оцеляване е предизвикателство, са създали повече от 900 такива моаи? Това изглежда почти невъзможно постижение за общество, отделено от световното технологично развитие, на 2300 км от най-близкия континент.

Някои учени предлагат да е имало екоцид: Някъде преди първия контакт с европейците процъфтяващата рапануйска цивилизация бързо е изразходвала ограничените си природни ресурси – което обяснява липсата на дървета – може би за да поддържа създаването на моаите. Това е довело до обществен срив, който е обезлюдил Рапа Нуи и е ускорил разрухата му преди европейските болести и набезите на перуанските поробители през XIX век да унищожат населението окончателно.

Нови изследвания на Университета в Бингхамтън, Обсерваторията за Земята „Ламонт-Дохърти“ към Колумбийския университет и други институции поставят под съмнение историята за екоцида. Те твърдят, че проучването на древните скални градини с помощта на сателитни снимки показва, че населението на Рапа Нуи никога не е било много по-голямо от това, когато хората от холандския ветроходен екипаж стават първите европейци, достигнали острова, през 1722 г.

За да разберете заключението им, може би ще ви е необходим бърз курс по земеделие на вулканичните острови. Първите заселници пристигат на Рапа Нуи някъде преди 800 г. от н. е. Условията са сурови и населението разчитало на „почва“ от растителни отпадъци и скален мулч, за да отглежда кореноплодни зеленчуци.

Площта на Рапа Нуи е около 163.6 кв. км. и като се определи каква част от нея е била използвана за скални градини може да се оцени пикът на населението. Проучване от 2012 г. на Окландския университет използва по-слаби сателитни данни и преценява между 2,5 и 12,7% от територията на острова. Но това по-ранно изследване оставя отворена възможността пиковото население на Рапа Нуи да е достигнало 17 000 души – което би могло да подкрепи теорията, че екоцидът е намалил населението до 3000, за които археолозите са съгласни, че са били на острова по време на първия контакт вънщни хора.

Авторите на новата статия, публикувана в Science Advances, използват сателитни данни, които могат да определят влажността и компонентите на почвата, и твърдят, че само 0,4 % от острова са били използвани за градинарство. Това би осигурило постоянно съществуване на едва около 3000 души.

Теорията за екоцида е предложена за първи път в началото на 90-те години на ХХ век и популяризирана в книгата на историка Джаред Даймънд от 2004 г. „Колапс: Как обществата се провалят или успяват“. Тя изглеждаше като идеална поучителна история за днешния свят, който е на ръба на климатична криза: Едно гордо общество, способно да създава чудеса на изкуството и техниката, предизвиква недостиг на реколта и започва да води войни помежду си. Както пише Даймънд: „Какво е казал жителят на Великденските острови, който е отсякъл последната палма, докато го е правил? Подобно на съвременните дървосекачи, дали е крещял: „Работа, а не дървета!“?

Няколко археолози и други изследователи отвръщат на удара, позовавайки се на радиовъглеродно датиране и други методи за проследяване на човешката дейност, за да докажат, че населението на Рапа Нуи е нараствало или е останало стабилно до първия контакт. Някои от техните доказателства сочат, че островът е бил обезлесен, докато на него са живели хора. (Една от теориите предполага, че порода плъхове, дошла с първите заселници, е унищожила горите и местната фауна.)

Някои твърдят, че теорията за екоцида представя рапануйците като невежи и омаловажава влиянието на колониализма върху тяхната история. Един виден антрополог пише, че тя „превръща жертвите на културно и физическо изтребление във виновници за собствената им гибел“. Сега, благодарение на нови научни доказателства, този разказ се променя.