Сериалът, който разтърси Америка
Особено щом всички, изглежда, говорят за сериал, за който аз, иначе заклет тв фен, чувам за първи път. Не само че споделят впечатления, но и са гледали всичките десет части наведнъж. Освен това вещо дебатират доказателствата, изнесени в епизодите, и осъждат американската правораздавателна система. Във вторник получих от приятел предложение да подпиша петицията, инициирана по случая, в сряда от друг.
Сериалът, развълнувал толкова много хора, е Making A Murderer (“Да направиш убиец” на български). Той бе пуснат по празниците в англоезичния свят от онлайн платформата Netflix. Същата преди това ни даде популярните House of Cards и Orange Is The New Black. Практиката на Netflix е да пуска всичките десет епизода на даден сериал наведнъж.
Making A Murderer разказва действителна съдебна сага, около която има много съмнения за погрешно раздадено правосъдие. Бурните реакции в социалните мрежи бързо събудиха вниманието на традиционните медии.
Вестник New York Times изпрати репортери до щата Уисконсин да разследват случая. Прокурорът Кен Кратц, срещу когото авторите на сериала сочат с пръст като един от главните виновници за случилото се, даде голямо интервю и обвини авторите в манипулация.
Пред сутрешния блок Today Show на NBC във вторник двете авторки на сериала Лора Рикиарди и Мойра Демъс пък разкриха, че член на журито, издало втората присъда, се е свързал с тях. Според него полицията ги е притискала за вота “виновен”.
Вестник New York Daily News обаче публикува допълнителни доказателства срещу главния герой, непоказани или недискутирани обстойно в сериала.
Маститите тв критици на Vanity Fair, New York Magazine и The Atlantic се заеха да обясняват защо и как документален сериал, при това с очевидно не празнична, а направо депресираща тематика, е привлякъл толкова много внимание.
Дори и иначе светското издание People не можа да отмине темата. То пусна статия за това кои звезди са гледали по празниците Making A Murderer и какви туитове са пуснали по темата (Алек Болдуин, Миа Фароу, Рики Джарвейс и т.н.).
Накратко сериалът разказва историята на Стивън Ейвъри от щата Уисконсин. Бял бедняк, неособено интелигентен или образован, често забъркващ се в глупави истории като разбивания на барове и скандали с роднини. В малката община Манитоуок той бързо става нежелан субект за местния шериф. Когато през 1985 г. е извършен брутален опит за изнасилване и побой над жена, шерифският офис бързо посочва с пръст към Ейвъри. Той не отговаря на първоначалното описание, има алиби, а съседното полицейско управление дори предлага друг заподозрян. Въпреки това Ейвъри е признат за виновен.
След осемнайсет години след решетките е освободен след като ДНК пробата показва, че той не може да е нападателят. Две години по-късно, когато е на път да осъди шерифския офис и прокуратурата за няколкостотин милиона долара за зловредните им действия, пак е арестуван.
Този път за брутално убийство на фотографка и отново, въпреки съмнения около разследването и действията на прокуратурата, Ейвъри е признат за виновен. За този втори процес анонимните членове на журито сега твърдят, че са се почувствали принудени от полицията да го признаят за виновен.
Сериалът Making A Murderer е дело на режисьорките Лора Рикиарди и Мойра Демъс, които десет години следят случая “Стивън Ейвъри”. В кадър те самите не участват директно, а оставят приятели, очевидци, адвокати, замесени и самият главен герой да разказват историята. Стари новинарски емисии или записи от съдебната зала допълват детайлите.
Making A Murderer не е първата документална криминална драма, чийто тъмен сюжет предизвика неочаквано голям, направо феноменален интерес.
През 2014-2015 г. аудио подкастът Serial, разследващ убийство от 1998 г. в Балтимор и последвалия оспорван съдебен процес, стана най-бързо сваляния в историята на iTunes, цели пет милиона. Слушателите му следяха седмица след седмица хирургичното представяне на доказателства, объркани показания и неизяснени въпроси.
Сега Serial подготвя втория си сезон за случая с американския войник Боуи Бъргдал, напуснал поста си в Афганистан, пленен от талибаните, разменен от администрацията на Барак Обама за петима задържани в Гуантанамо, и сега съден за дезертьорство. Междувременно самият подкаст е обект на интерес. Докато журналистката Сара Кейниг записва интервютата си, тв екип заснема и подготвя филм за това как се прави Serial.
Making A Murderer на Netflix притежава същата хирургичност, която направи аудио подкаста популярен миналата година. Това е подход, който очевидно се разминава с властващата тенденция на малкия екран. В наше време в тв серия след тв серия детективи и лабораторни техници, снабдени с най-новата техника, уж разкриват в рамките на двайсет и четири часа тройни убийства. Абсолютно сигурно и без грешка могат и да посочат виновника.
В същото време реалността е много по-сложна и присъдите рядко се издават с такава точност. Няколко големи и шумни съдебни случая в САЩ, като този на Кейси Антъни, съдена за убийството на дъщеря си, но призната от журито за невинна заради липсата на преки доказателства, разкри на обикновените американци далеч по-сложната реалност.
Криминалното и съдебното дирене си остават дейности зависими от хората, техните грешки, предразсъдъци и скрити или явни мотиви. В това отношение Making A Murderer е особено интересен случай, защото протагонистите са живи и реални хора, които реагират на представянето на историята и така я допълват.
Например Пени Биърстън, жената нападната през 1985 г., откровено разказа сега пред медиите как е могла да обърка Стивън Ейвъри и как се е самоубедила, че той е нападателят й. И после колко голяма е психологическата травма от това, че неверните й показания са пратили невинен човек зад решетките. “Денят, в който той бе оневинен, бе по-лош от деня, в който бях атакувана. Не можех да върна времето назад. Не можех да върна годините, които Стив бе загубил,” заяви емоционално Биърстън.
Прокурорът по второто дело за убийството от 2005 г. Кен Кратц е дълбоко спорна личност.
Преди няколко години той бе принуден да подаде оставка след разкрития, че е изпращал SMS-и с предложения за срещи и още неща на жени, по чиито дела той работи. Неприличното поведение на Кратц, разбира се, не е директно доказателство, че той е способен да заплете сложната конспирация за набеждаването на Ейвъри в убийството.
Като част от по-скептичните зрителите аз също не съм напълно убедена в невинността на Ейвъри във въпросното второ престъпление през 2005 г. В същото време обаче съм силно “за” делото да бъде преразгледано, защото има твърде много нередности в процедурата. Даже мисля да се подпиша под вече масово циркулиращите онлайн петиции.
Making A Murderer демонстрира колко важна и силна медиа е документалното кино. Игралните филми и сериали могат да вплетат в повествованието си социални неправди и дори да направят силни препратки към реални събития. Документалното кино обаче е призвано да разтърсва зрителите и да ги подтикне към действия, тук и сега.
Защото неговите истории са истински, с истински хора за протагонисти. А понякога разказването на реалността може да поведе след себе си и истинска промяна.
