Марио Пузо: За мен „Кръстникът“ е семеен роман, а не криминален

Марио Пузо е американски писател от италиански произход, роден през 1920 г. Известен е най-вече с романите си за организираната престъпност, като книгата му „Кръстникът“ е считана за №1 в тази сфера. Други популярни негови произведения на тази тематика са „Сицилианецът“, „Последният дон“, „Омерта“ и др. Пузо написа и признатия роман за Борджиите – „Фамилията“. Представяме ви разговорът на писателя с известния телевизионен водещ Лари Кинг от 2 август 1996 г, публикуван в jgeoff.com и публикуван в lira.bg

————————————-

Не даваш интервюта. Защо?

– Да, не съм давал от 20 години. Не мисля, че те подпомагат продажбите на една книга. Ако напишеш добра книга, хората ще я четат.

Какво те накара да си промениш мнението?

– Ами през последните 20 години маркетингът е нещо все по-важно за продажбите. Реших, че е време на направя нещо, за да разберат хората кога излиза нова книга.

Защо харесваме мафията толкова?

– Защото се самозалъгваме и ни е приятно. Всеки му се иска да има някой, към който да се обърне за справедливост, без да е необходимо да минава през бюрокрацията – съдилища, адвокати и т.н.

Нещо като добър крал.

– Точно. Който е извършил няколко убийства, но все пак е част от семейството. Всичко опира до семейството. За мен „Кръстникът“ е семеен роман, а не криминален.

Вярно ли е, че си написал „Кръстникът“ само за пари?

– Не точно. Това, което се случи – публикувах два романа, които получиха много добри ревюта. „Щастливият странник“ особено. Де факто това е най-добрата ми книга. Обаче не изкарах нищо. Затова се огледах, дадох си сметка за някои неща. Работех като чиновник, после в списания. Имам 5 деца. Беше крайно време да започна да изкарвам пари.

Затова реши да напишеш книга, която ще е близка на хората, ще им допадне.

– Точно така. Истината е, че се опитах да пиша добре, но вече не се стараех да бъда като Джеймс Джойс. Аз съм повече разказвач, отколкото артист на език като Джойс.

Значи „Кръстникът“ не е написан под нивото ти?

– Какво да кажа… Все ми се иска да го бях написал по-добре. Но отидох в Европа, оставих ръкописа на издателите си и им казах, че трябва да направя още една преработка. Когато се върнах те вече бяха приготвили книгата за публикация, бяха продали правата на други издателства и аз не можах да направя последните корекции.

Как написа сценария за първия филм. Защо се съгласи? Все пак книга и сценарий е като ябълка и портокал – две различни неща.

– За пари. Както казах и преди. Сценаристите имат нелека задача, но си живеят добре. За мен беше важно, защото пиша дълги книги, които ми отнемат 4-5 години. Сценарият се пише за 2-3 месеца и ти дават огромна сума. Няма как да кажеш не.

Всички тези неща за мафията, които пишеш, всичко от главата ти ли излиза?

– Да, и от проучвания. Никога не съм се забърквал с тези хора. Хората мислят, че имам връзки с мафията, но се заклевам, че не е така.

Доволен ли си от филмовата трилогия?

– Да, справиха се много добре. Особено при първия и втория филм. Първият, си мисля, е класика. Третият не се получи толкова добре. Но пак е силен филм, беше номиниран от Академията. Няма как да е лош в този случай. Понякога имаш късмет, понякога не.

Коя беше първата ти книга?

– „Тъмната арена“. Излезе през 1955 г. Става въпрос за Втората световна война.

Благодаря ти, Марио. Пожелавам ти дълъг живот и успех.

——————————–

Пузо умира от сърдечна недостатъчност на 2 юли 1999 г. в дома си в Лонг Айлънд, Ню Йорк.