Какво четат босовете
Копие от книгата на италианския разследващ журналист Роберто Савиано е намерена в убежището на заловения наркобарон Хоакин Гусман – Ел Чапо. Това е последният мафиотски роман на журналиста с издадена смъртна присъда от калабрийската мафия – „НулаНулаНула“. Истината е, че Ел Чапо я е получил с връзки и личен автограф от Савиано, след като синът му гледал интервю на журналиста по Си Ен Ен.
След като Хоакин Гусман бе заловен заради суетата си да прави филм за себе си и да разкаже за това в интервю за „Rolling Stone“, не пред кой да е, а пред актьора Шон Пен, се оказва че наркобаронът е бил обсебен от възможността да се превърне в част от световна криминална история и да се нареди до Пабло Ескобар, Себастиян Пелле, Генадий Петров и прототипа на „Кръстникът“ Джоузеф Бонано.
Ясно е и друго – че повечето наркокрале четат много за себе си. Те си имат собствена история за ъндърграунд герои и легенди, на които се стремят да приличат и дори да надминат.
При залавянето на най-големите мафиоти има нещо общо – в бърлогите им са открити много книги. В бункера на боса на Ндрагента Паскуеле Кондело е открит романът „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес. Това е роман за стогодишната история на един род, а разрухата на самотата е главният герой. Роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
57-годишният Кондело бе заловен в къщата си в град Реджо ди Калабрия – Южна Италия на 19 февруари 2008 година. Той бе наречен „Кръстъника“ на калабрийската мафия от министъра на вътрешните работи Джулиано Амато. В акцията по залавянето на „il capo di tutti capi“ (бел. ред. от итал. – „глава на всички глави“ в буквален превод) участват 100 карабинери. Кондело се укрива от властите над 23 години. Под негово ръководство мафията Ндрагента надмина прочутата сицилианска мафия. Полицията сравни Кондело и със сицилианския бос Бернардо Провенциано, закопчан през април 2006 година.
В колекцията книги на шефа на Камората – прочутия Франческо Скиавоне-Сандокан антимафиотите се натъкват на интересно четиво – дузина есета за големия европейски завоевател Наполеон Бонапарт. Наполеон е наричан създател и разрушител. Той има всички качества да бъде лидер, но желанието му за всевластие го изяжда и довежда до падението му.
Неаполитанската Камора е една от най-мощните мафиотски структури в света, управлявана от клана Казалези – главорези от град Казал ди Принчипе. Разследването показало, че Дженаро Де Анджелис създал клон в южната част на областта Лацио, където е Рим. Този клон инвестирал „мръсни пари“ в чужбина и рециклирал средства на камората чрез незаконни доставки на коли от Германия и други европейски страни. В знак на уважение и вярност към Сандокан Дженаро Де Анджелис му подарил автомобил „Ягуар“ с цвят на зелена бутилка, откъдето идва и името на операцията на италиански антимафиоти – „Зелената бутилка“.
Босът на Коза Ностра Пиетро Аглиери четял предимно творби на тема теология. Любовта му към богословието той развива по време на учението си в Семинарията. Любовта му към Бога обаче не обяснява това, че името му се свързва с много убийства – от съдии и политически лидери до обикновени дилъри. Арестуван е през 1997 година и осъден на доживотен затвор. Първоначално се готви да съдейства на властите, но впоследствие се отказва да говори.
Страховитият бос на прочулата се с кръвопролитията си „Нова камора органидзата“ дон Рафаеле Кутоло наблягал в килията на английския философ-емпирик Томас Хобс, „Моята Борба“ на Адолф Хитлер и диалога на Платон „Държавата“ – все книги, които са посветени на политическата философия. Неслучайно неговото мото било взаимствано от „Левиатан“ на Хобс и той често повтарял: „Всичко, което е необходимо за нашето спасение, е вяра и подчинение“.
С други думи – наркобосовете са много различни от представянето им в медиите. Те не са неграмотни зверове, а по-скоро начетени престъпници с опит, които се интересуват, проучват, анализират и искат да знаят какво мисли светът за тях – отвъд това, което е писано под имената им.
В книгата на италианския журналист Савиано, която Ел Чапо чел последно, става дума именно за него и ролята му в наркокартелите в Мексико. Там се разказва как наркокартелите са обединени в стройна организация за трафик на наркотици от Колумбия до Мексико през САЩ. В книгата е защитена хипотезaта, че отдавнa наркокартелите от предградията, наричани от местните власти „narcos“, са се сплотили и превърнали в сериозна мафиотска структура. Разликата между мафията и наркокартела идва оттам, че докато кварталните гангстери движат пари, мафията изгражда система за захранването си с пари. Тоест не използва финикийските знаци просто като инструмент, за да постига целите си, а използва властта си, за да си набави този инструмент и да затвори кръга.
Като всички наркобосове, Ел Чапо обожава вниманието, което получава в своята общност, но се притеснява от международното мнение за себе си. Именно то може да се окаже решаващо за екстрадицията му в САЩ – нещо, от което мексиканските босове на наркокартели се страхуват най-много.
