shareit

Как виното ми се превърна във вода

| от |

Стреснах се, когато видях полученият току-що имейл: Глас от миналото. Последният път, когато получих съобщения с такова заглавие беше от бивш мой съученик, който твърдеше, че се е научил да ходи по вода, след това да превърне водата във вино и да ходи върху него. Освен че можеше всичко това му трябваха пари.

1

Този път се оказа бившо гадже, с която бяхме заедно през 1979, когато бях на 28, а тя на 20. Преди 35 години! Пишеше, че помага на дъщеря си за проект по литература в училище и попаднала на моя поема. Проверих в интернет и се оказа, че е станала адвокат, който се занимава със скулптура в свободното си време. Така започна кореспонденцията ни.

Тя винаги е била голям фен на четенето. По едно време спомена, че наскоро е чела книга за Джон Чийвър, Реймънд Карвър и други писатели алкохолици. Споделих й, че познавам и двамата но книгата не ми се струва особено интересна.

Тя ми сподели че и за нея допреди няколко години това би било скучно четиво, но се борила с алкохолизма цял живот. Майка и също, но вече била трезвена от 30 години, а тя от 4. Извини се, че разговора става сериозен.

Замислих се за времето, в което бяхме заедно. Пиехме маргарити от кани и се разхождахме от един магазин за алкохол към друг. Дори почти не ядяхме, когато излизахме. Всеки път, когато я питах дали иска нещо за ядене тя ми отговаряше “Не, аз ще съм риба”. Както и аз.

Споменах й за мемоара ми, който наскоро бях завършил. Той включваше истории от целият ми живот, включително и такива от студентството ми. Тя ми каза, че най-вероятно в книгата става въпрос за пиене. Аз отрекох това, но се замислих по въпроса.

Всъщност се оказа, че разказвам за това как през годините и в различни градове се случват безумия и трагедии вследствие на това, че аз или някой познат сме се напили. Веднъж си мислех, че съм спукал две гуми, но когато слязох да проверя се оказа, че съм качил тротоара и карам с двете гуми по него. Един приятел следеше кога има 50% намаления на питиетата в заведенията – същият той си разби главата в един стоп веднъж.

Бившото ми гадже се оказа права – в мемоарът ми ставаше дума за пиене. Макар и според мен да става дума по скоро за глад (за доходи и слава), всъщност винаги намирах как да утоля жаждата си. Понякога приятелите ми взимаха мерителна чашка и я пълнеха с вода, само за да ми покажат всъщност колко алкохол слагаме в мартинитата. Винаги ми ставаше много смешно.

Този глас от миналото – бившата ми приятелка ми помогна да осъзная как се самозалъгвах за проблема ми. Спрях да пия и след 30 дни тя ми изпрати значка от анонимни алкохолици, отбелязваща това. За разлика от другият глас от миналото, тя ми помогна да превърна виното във вода, а не обратното.

Джон Скойлс NYtimes

 
 
Коментарите са изключени за Как виното ми се превърна във вода