„Остроумията са привилегия на великите умове“ като Мигел де Сервантес

Мигел де Сервантес Сааведра е роден на 29 септември 1547 година.

Тази дата е определена от датата на кръщението му – 9 октомври и от традицията децата да се именуват по църковен празник, на който са родени.

Бащата на Мигел, Родриго, е бръснар-хирург от галисийски произход, който намества кости, прави кръвопускания и извършва други прости медицински манипулации – по това време е обичайно бръснарите да извършват и такива услуги. Майка му, Леонор де Кортинас е третата дъщеря на разорен благородник, който е принуден да я продаде на Родриго де Сервантес за съпруга през 1543 година.

През септември 1571 година Сервантес отплава от Неапол с кораба „Маркеса“, част от флота на Свещената лига, удържал на 7 октомври победа срещу османците в битката при Лепанто. По време на боя Сервантес получава три огнестрелни рани – две в гърдите и една в лявата ръка, която остава неподвижна до края на живота му. По-късно той говори с гордост за участието си в битката, за която смята, че ще промени хода на европейската история.

На 6 или 7 септември 1575 година Сервантес отплава отново от Неапол за Барселона. Корабът му обаче е нападнат от берберските пирати и в боя голяма част от екипажа е избита. Оцелелите, сред които и Сервантес, са пленени и отведени в Алжир. Той прекарва следващите пет години като роб, като прави четири неуспешни опита да избяга. В крайна сметка през 1580 година е откупен от родителите си с помощта на Тринитарианския орден и се завръща в Мадрид.

Този период от живота на Сервантес му дава материал за няколко литературни произведения, най-вече Разказът на пленника в „Дон Кихот“ и две пиеси, чието действие се развива в Алжир – „Договорът от Алжир“и „Баните на Алжир“.

Сервантес се жени за значително по-младата от него Каталина де Саласар и Паласиос. Има предположения, че нейният чичо Алонсо де Кесада и Саласар е основният прототип на Дон Кихот.

Според една бележка на самия Сервантес в пролога на „Дон Кихот“, идеята за книгата му идва в затвора в Аргамасия де Алба в Ла Манча: история за мъж, който се мисли за странстващ рицар и се опитва да извършва чудните подвизи, описани в средновековните рицарски романи.

През 1605 година първата част от романа е издадена под заглавие „Хитроумният идалго Дон Кихот де Ла Манча“. Тя има такъв отличен прием, че само за две седмици след публикуването й в Мадрид излизат и три пиратски издания. Въпреки това този успех слага край на периода на крайна бедност в живота на автора и, макар че не забогатява, той получава международно признание.

Макар често за дата на смъртта на Мигел де Сервантес да се сочи 23 април 1616 година, в действителност той умира предишния ден, а е погребан на 23 април. Уилям Шекспир умира на 23 април 1616 година и в тяхна памет ЮНЕСКО определя датата за Международен ден на книгата.Въпреки това двете дати не съвпадат, тъй като Испания приема григорианския календар през 1582 година, а през 1616 година Англия все още използва юлианския календар – така Шекспир умира десет дни след погребението и единадесет дни след смъртта на Сервантес.