Как да вкараме нова дума в речника?

Интересен въпрос, нали. Измислили сте нова дума – как сега тя да бъде омастилена в речевото богатство на българския език, където й е мястото?

Има няколко съвсем логични критерии, които думата ви трябва да изпълни, за да постигне това:

1) тя трябва да е широко разпространена

2) очертава ли се думата да се използва и занапред

Когато лексикографите съставят речниците си, те подхождат към задачата от дескриптивна гледна точка. Това ще рече, че наблюдават как се борави с езика и след това записват дефинициите на думите според това как се използват (а не как би трябвало да се използват, както биха подходили прескриптивистите).

Само широкото разпространение обаче не достатъчно за поява на думата ни в речника. Тя също така трябва да е навлязла в езика за постоянно, а не само да преминава и след това да изчезне. Затова трябва да се запитаме дали думата ни запълва някаква празнота в езика и ще се използва ли и след 5, 10, 20, 100 години. Това дава отправна точка на лексикографите.

За да вкарате своя дума в речниците, най-лесно е като бъдете известен и имате влияние върху хората.

Особено ако сте писател. Шекспир, например, е автор (или поне е популяризирал) на стотици думи и изрази, които се използват и днес от англоговорящото население на планетата, а може би и от вас. Или пък Питър Мерхолц, който през 1999 година казва, че вече ще прозинася „уеблог“ като „уий-блог“ – или за по-кратко „блог“, откъдето идва и думата.

Другият вариант е направо да изобретите или откриете ново нещо и съответно да го кръстите.

Това ще компенсира, ако не сте известен. За ваша тъга обаче Хигс бозонът вече е открит – от Питър У. Хигс. Ако не ви се става учен, винаги можете да вземете пример от Доминик Ансел, готвач от Ню Йорк, който печели сърцата на гражданите и гостите на града като кръстосва кроасан и донът, за да получи кронът, което вече е и официална дума.