За тези, които не знаят, Фритьоф Нансен е много повече от улица в центъра на София. Зад това име стои една от най-интересните, екстравагантни и авантюристични личности на ХХ век.
Фритьоф Нансен е учен, изследовател, зоолог, хуманитарист, дипломат, шампион по ски и редица други неща. През 1922 г. с награден с Нобелова награда за мир. Животът му може да се опише само с една дума – приключение. Изучава полярните ледове и океаните, покровителства военнопленниците от войните, спасява бежанци и е първият човек, който отива на експедиция в Гренландия.
Роден е на 10 октомври 1861 г. в норвежката столица, Осло, и от малък притежава разнородни таланти, сред които плуване, каране на ски, наука и дори рисуване. В бъдеще уменията му по скиорство ще се окажат решаващи по време на арктическите експедиции.
През 1895 г. достига максимално близо до Северния полюс и става първият изследовател на тези земи.
По време на двете световни войни се занимава активно с хуманитарна дейност. Освобождава военнопленници и им помага да се върнат в родините си, бори се с глада в Русия, но най-големи са усилията му в борбата с бежанската криза – помага на бежанци от Турция, Армения, България и други държави. Главната заслуга за спасените от арменския геноцид е именно негова.
Думите (това, което е останало от тях) на Фритьоф Нансен заразяват. Инжектират в нас приключенски дух и любопитство към непознатото. Защото всеки от нас има своя „северен полюс“, накъдето иска да поеме. Но малцина са тези, които, също като Нансен, ще спрегнат шейната с кучетата и ще тръгнат по ледовете. Все пак, за онази част, която би го направила, припомняме ви част от мъдростите, които Нансен ни остави.
„Унищожавам мостовете зад себе си – така нямам друг избор, освен да вървя напред.“
„Трудното е това, за което е нужно малко време. Невъзможното е онова, което отнема малко повече.“
„По-добре да отидеш на ски и да мислиш за Бог, отколкото да отидеш на църква и да мислиш за спорт.“
„Не си успял ли? Продължавай! Успял ли си? Продължавай.“
„Никога не спирай, защото те е страх. Вероятността да сгрешиш тогава е най-голяма.“
„Войната ще приключи, когато хората откажат да се бият.“
„Животът е пълен с разочарования: когато покориш един хребет, зад него има нов, по-висок, който препречва гледката ти.“
„Човек иска да знае, и когато престане да иска, престава да бъде човек.“
„Никога не оставяй и нотка на отстъпление: това е проклето състояние.“
„Първото велико нещо е да откриеш себе си, а затова имаш нужда от уединение и съзерцание – поне понякога. Мога да гарантирам, че спасението няма да дойде, докато препускате през шумните ядра на цивилизацията. То ще дойде от усамотените места.“