Бизнес рисковете пред Qantas

Естеството на бизнес риска се променя за повечето австралийски компании, но все още има опасност и от старите рискове. В ерата на disruptive innovation (разрушителна иновации), технологичните новини често грабват вниманието на медиите, но и в същото време поставят компаниите пред все по-кратки срокове за решаването на проблемите.

За фирмите това означава, че трябва да изследват и разбират по-добре рисковете, които са пред тях, а анализите на риска трябва да станат неразделна част от техния бизнес.

Рискът оформя всяка една част на бизнеса и няма как да бъде избегнат. И докато съществуват множество видове риск, те могат да бъдат поставени в три големи категории – предотвратим риск, стратегически риск и външен риск. Намаляването на риска често е трудно да се постигне или да се изрази количествено.

На последната дискусия Evolving Risk, чийто домакини бяха The Australian Financial Review и KPMG, главният мениджър „Одит и риск“ на Qantas Group Андрю Монахан обсъди рисковете от социалните мрежи, пред които се сблъсква една голяма организация като Qantas.

Интересното е, че неговата идея е сега на социалните медии да се гледа повече като възможности, а не като риск. Той призна, че индивидуалните личности също могат да повлияят на бизнес стратегията на компанията, но социалните медии позволяват на Qantas да приспособят бизнес посланието си до своите клиенти. За Монахан външният риск, породен от социалните медии, е просто катализатор на старите рискове.

Коментирайки външни рискове като скандалите с хранителни продукти, Монахан каза, че подобни рискове винаги са били проблем в новините.

„Този тип риск не е нов, той просто става известен чрез нови механизми и това е благодарение на технологиите днес.“

Монахан е на мнение, че disruption risk (разрушителния риск) винаги е бил част от човешката история и не е новина, че технологиите причиняват огромни сривове на компаниите в Австралия.

„По този начин компаниите се развиват. Те са поставени под постоянен натиск от конкуренти с нови технологии или нови начини за правене на нещата и те трябва да се адаптират или да загинат. Disruption risk (разрушителният риск), може и да е сравнително съвременна тема в бизнес дискусиите, винаги е бил част от рисковия профил на компаниите, независимо дали е бил споменат в някой доклад или управителният съвет или ръководството на компанията го е включил в стратегиите за развитие на компанията“, каза той.

Попитан дали всяка организация има нужда от chief risk officer/CRO (главен директор „Управление на риска“), Монахан каза, че всичко зависи от естеството на бизнеса.

„В Qantas, ние имаме две подкомисии към борда на директорите. Едната е одитната комисия, от която се нуждае всяка една организация, а другата е специална подкомисия, чийто основни цели са здравеопазването, околната среда, безопасността и сигурността.“

От оперативна гледна точка, Монахан каза, че редица лица трябва да поемат своята отговорност за действията, които изпълняват.

„Въздушната индустрия е силно регулиран сектор и ние работим в тясно сътрудничество с регулаторните органи, за да анализираме всички наши оперативни рискове.“

За Qantas, това означава, че нямат специална длъжност като CRO, но мениджмънта на високо ниво и борда на директорите имат много ясно разбиране щом се отнася до управление на риска, каза Монахан.

„Бордът на директорите е тясно ангажиран в управлението на рисковия профил на бизнеса.“

Като добър пример за развиваща се стратегия на управление на риска, Монахан посочи решението на Qantas да си партнира с Emirates и да изпълнява полети към Европа с трансфер в хъба на Emirates Дубай.

„Рискът беше анализиран и погледнат през призмата на клиента, който би желал да лети до Европа с един трансфер, а не с два. Това беше основната ни теза, а и партньорството с голяма авиокомпания, която има добра перспектива за растеж е голям плюс.“

Друг пример за добро управление на риска е промяната на времето на полетите на авиокомпанията към Азия, след като беше решено да се използва Дубай като транзитно летище.

„Времената на полетите бяха променени, за да помогнат на хората, които летят към Азия от Австралия и обратно, да свършат своя бизнес по-ефективно. Преди това времената на излитане и кацане са били съобразени с графиците на хората, летящи от и за Лондон Heathrow.“

„Това е пример за стратегия за оценяване на риска – риска на клиента и риска за инвестицията“, завърши Монахан.