Парламентарните избори в Украйна, на които прозападните партии получиха солидно мнозинство, са важна стъпка напред, въпреки че украинската икономика все още изпитва големи трудности, а Русия продължава да води тежки преговори с Киев за газовите доставки през зимата.
Блок от две партии, ръководен от президента Петро Порошенко, партията на премиера Арсений Яценюк и създадената в Западна Украйна партия „Самопомощ” вероятно ще формират споена коалиция и ще създадат голямо мнозинство, с което ще прокарат мащабни икономически и политически реформи.
Проруските активисти в източния Донецки басейн подмятат думата „фашисти”, когато говорят за правителството в Киев. Наистина, в Украйна има няколко яростно антируски групи, но новото парламентарно мнозинство няма да разчита на тях.
Бившият президент Виктор Янукович, който пагубно се люлееше между европейските и руските търговски споразумения, избяга от страната през февруари, за да избегне процес за корупция. Това бе нездрава основа за реформи и за отварянето на страната към Запада. Наскоро избраният президент и новият парламент обаче най-накрая възстановиха политическата легитимност.
Въпреки това в Украйна пропастите остават. Връщането на Крим, който беше незаконно анексиран от Русия, съвсем не е близка перспектива. По време на парламентарните избори населението в редица региони в Източна Украйна, които са под контрола на проруските сили, не успя да гласува. Въпреки това, в дългосрочен план подобни териториални единици не са жизнеспособни.
Гражданите в тези части на Източна Украйна в крайна сметка ще поискат да имат свои представители в парламента в Киев. Всъщност, една партия, която обединява бившите поддръжници на Янукович, също изпраща свои членове в новия парламент и няма нищо лошо в това управляващите да имат опозиция. Интересен факт е, че Комунистическата партия не влиза в новия парламент.
Сега украинските либералдемократи не могат да си позволят да изпадат в дребнави кавги, които погубиха бивш президент и бивш премиер – Виктор Юшченко и Юлия Тимошенкo, които пропиляха възможността, дадена им от Оранжевата революция през 2004-2005 г. Сега европейски мислещите партии трябва да си сътрудничат и да не изпускат от очи заветната цел. /The Globe and Mail/Фокус