125 години СУ – “Сътворението” и „На Изток от Рая“
В 125 минути екип от студенти на Университетската телевизия “Алма матер” разказва историята на българското образование .
“Сътворението” е първият от пет епизода, които се излъчват всяка събота от 16:30 по БНТ1.
Разказ в 125 минути за историята на Софийски университет за зрителите означава по минута за всяка от 125-те години, но за екипа на Университетската телевизия “Алма матер” означава много месеци търсения. Пътувания през времето и пространството на една наистина непозната история – тази на българското образование. Защото СУ крие много повече, отколкото показва.
В най-стария български университет има тайни и легенди, които живеят в Гълъбарника, в тайните подземни тунели, където спят не само тръбите на парното, но и Вазовата лира; в театъра, в който студентите винаги са говорели с гласа на свободата; в едно изчезнало ковчеже с четири, пръснати по света ключета, едно от които ни отведе в (не)остаряващото Карлово, а друго – на гроба на братя Евлоги и Христо Георгиеви в Букурещ. Но нито една от тези тайни не се разкри пред нас доброволно. Всяка истина трябва да бъде заслужена.
Авторите на филма разказват :
Пред нас стоеше въпросът как да разкажем 125 години, как да кажем достатъчно за най-важната история – историята за събуждането, за проглеждането, за знанието – в документални 5 филма?
И така ние любопитно замълчахме, за да може да говорят тези, които знаят много повече от нас – изумителните обитатели на Университета: като започнем от Ректора на СУ, през преподавателите, студентите, леличките в мензата и легендарния водопроводчик Емил, и стигнем до местата и предметите, които съдържат тези 125 години време – верните лъвове пред Библиотеката, зеленикавите лампи в читалнята, изстиналата камина в първия ректорски кабинет, надрасканите врати в тоалетните, дървените банки, които се закачат с чорапите на студентките, 100-годишния телескоп в Софийската университетска обсерватория, който всички свойски наричат Старчето, сантименталните дървени порти, пазени от двамата братя, сякаш почернели едва сега – през последните няколко години.
125 години в 125 минути!
Уж 125 години, но ако сборуваме времето, прекарано от всеки от нас и от нашите предшественици в този Университет – 125 вечности.
А за пропусналите ето и първа част от филма, излъчена преди 10 дни по БНТ 1 :
“На изток от Рая” е вторият епизод който е разказ за спечелените и изгубените битки на духа, за ролята и значението на Софийския университет и образованието в най-важните бунтове в съвременната история на България. 125-годишната история на Университета може да се разкаже изцяло през битките, които са започвали винаги от аудиториите на СУ и винаги от дързостта на знаещите.
През 2013 година младите хора излязоха на площадите със съзнанието, че се случва нещо уникално, че за първи път се случва спонтанен протест, който има за цел да попречи на едно правителство да управлява и по този начин да върне баланса, справедливостта; че за първи път съществува реално историческият шанс България да изживее така необходимия ѝ преход. Същото чувство за уникалност и същите каузи са имали и студентите през 1968, 1989, 1997 година. А ролята на Университета във всяка от тези години е била една и съща – да даде хората, които да осмислят бунта и да облекат лозунгите, плакатите, виковете, камъните и факлите в думи, в книги, в знания, които да доведат до истинската промяна.
Филмът “На изток от Рая” задава въпросът кой трябва да бъде “онзи термометър за температурата на обществото, който да реагира при всеки сигнал за опасност” – опасност за свободата на духа и словото, опасност от изчерпване на възможностите на държавата ни да бъде културна, да бъде интелектуална, да бъде духовна – да бъде дом не само на самозваните и жадните за власт и пари, а на знаещите, на можещите – на онази малка общност от “университетски” хора, на които разчитаме да дават смисъл и да водят към Рая. А това е Университетът.
1907. 1968. 1989. 1997. 2013. Героите на филма разказват всяка от тези години с едно и също изречение. Оказва се, че ние сме народ, който не се е научил от историята си и затова е принуден да я изживява отново и отново, може би единствено с тази тъжна разлика, че става все по-болезнено винаги да бъркаме в една и съща незаздравяла рана. Ние ли сме онзи народ, който винаги обитава духовното пространство на изток от Рая?
А ето и вторият епизод, излъчен тази събота по БНТ 1 :
Вече тръпнем в очакване на трета част : „Ноевият ковчег“, която ще бъде излъчена следващата събота. А ние ще ви разкажем за нея в сряда…
