„Вестникът на Българите“ : „Пеевски, един булдозер в политическата ливада“

Попадна ми статия в български вестник („България сега“), списван зад океана. С гръмкия слоган „The newspaper of the Bulgarians“. Първата ми реакция беше „какво високо ниво сарказъм“. След това се консултирах с нашите кореспонденти в Чикаго. Оказа се, че това, което аз дори не мога да си представя, май е вярно. Че някой може да роди такова писание сериозно. И да го подпише с името си, било то Климент Величков.

Издател, завършил в Москва (Светлозар Момчилов), зам. главен редактор, бивш консул в Чикаго, дипломат от номенклатурата с прякор „Сивия вълк“ и картинката се навързва.

„Вестникът на Българите“, да, май знаем и кои са българите.

Добрият Делян, който щял да вкара Бойко в затвора, а протестите били организирани и платени…

Но говори се, че параноичният ужас, който обхваща предишните народни избраници е, защото и в двата лагера разбират, че Делян Пеевски е точно тази натура, която като булдозер може да мине без да му мигне окото през падналия Бойко, например, да го подготви за арестуване и са го хвърли в лапите на прокурора, после – директора на Централния затвор. Даже някои твърдят, че пет часа след назначението на Делян за капо ди капи /да не бъркам нещо в италианския?/ на ДАНС, той привиква прокурора и главния полицай на България и обмислят акцията „Банкянски пожар“, ама – ядец! Народът спонтанно излиза на протести! За 3 минути се изписват 6 километра плакати, изкупуват се всички свирки и тъпани от пазара в Димитровград и Глас народен казва „Не на Пеевски“. Истина е, че прилича на мутра. Има дебел врат, има охрана, пари, джип, тежък поглед и изглежда страшен. Но кой от новия ни представителен специален елит не притежава също това? Само че за тях всички се правят на разсеяни…

И мама.

По едно време, обаче, главен началник на тотото станала една масивна дама, която кой знае защо не се харесала на федерациите и те й обявили война. Но на Ирена Кръстева не трепнало дори окото от тази работа. Даже една прочута Нешка Робева, дето като че може да схруска всеки свой противник – като онези малки зъбати рибки на Хемингуей, дато му изядоха голямата уловена риба, докато стигнат брега, подвила опашчица и се отказала от безсмислената борба с Ирина за чест и справедливост.

А бъдещето е ясно.

Мъдри и прозорливи старци казват, че когато един ден в София хората започнат да си взимат храната от шарени порцеланови чинийки с помощта на клечки, Ирен и Делян ще издават вече и вестник Жен Мин Жи Бао в 300 милионен тираж, а за императора – или добро или нищо по страниците!

А когато човек, наричащ себе си журналист напише :

И какво е направил Делян? Имал медии и не е писал в тях нищо лошо за старото управление на страната. Чудо голямо! Това си е по правилото.

Аз оставам без думи. И без надежда. Дано бъркам.