Премиера „Не всеки крадец е мошеник“

Сатиричен театър „Алеко Константинов” и Общински драматичен театър „Боян Дановски” – Перник представят „Не всеки крадец е мошеник“ от Дарио Фо. Превод от италиански – Ернестина Шинова; Постановка – Андрей КАЛУДОВ; Сценография – Стоян ЧИФЛИЧКИ-ТАНАНИ; Танци и сценична пластика – Татяна СОКОЛОВА; Мултимедия и музикална среда – студио „Тангри”

Участват: Александра Сърчаджиева, Ернестина Шинова, Албена Павлова,

Кирил Бояджиев, Явор Борисов, Божидар Попчев, Веселин Цанев

Пиесата „Не всеки крадец е мошеник” на нобеловия лауреат за литература Дарио Фо се поставя за пръв път в България. Да се каже, че тази пиеса е смешна, значи да се каже много малко. Тя е фарсов шедьовър.

Крадец влиза в празна богаташка къща, за да я ограби. Но внезапно се прибират един по един собствениците, които също разчитат, че семейното им жилище е празно. Както си му е реда в един фарс – всеки се прибира с любовник/любовница, крадецът се скрива в огромния часовник. Къщата внезапно става свръхнаселена. А когато пристига и ревнива съпруга на крадеца… Но нали не смятате, че ще издадем как ще приключи всичко това?!

Тази каскада от недоразумения е изградена със смес от лирична чистота и социален сарказъм, с вяра в обикновения човек и любов към живота.

Софийска премиера – 13 октомври

Дарио Фо е италиански актьор, драматург и режисьор. Роден е на 24 март 1926 година. Изящен актьор, майстор на импровизациите, интересен режисьор и художник, той е един от най-популярните живи драматурзи на Италия, чиито пиеси от години се играя по сцените на театрите от всички континенти. Фо е създал около седемдесет пиеси, близки до естетиката на комедия дел’арте и вариететния театър. През 1997 г. е удостоен с Нобелова награда за литература, но по общо мнение премията получава за цялостното си творчество. Както казва самият Фо: „Това е признанието за думите, използвани от сцената” – „parola recitata”, буквално означава „играещи думи”. За първи път Шведската академия награждава един актьор и клоун. Представяйки новия лауреат, постоянният секретар на Шведската академия Сюре Ален казва: „Дарио Фо е една от ключовите фигури на европейския театър в последните десетилетия. Той подражава на средновековните шутове, смело критикува властта и защитава достойнството на угнетените. Отваря ни очите за злоупотребите с власт и имущество и за всичко, което се случва в несправедливото ни общество.”

На българската театрална сцена името на Дарио Фо е белязано с успехите на много представления. Особено популярни са: „Случайната смърт на един анархист”, „Архангелите не играят флипер”, „Няма да платим, няма да платим”, „Отворена брачна двойка”.

Андрей Калудов е театрален режисьор, автор на пиеси и драматизации. Бил е директор на театрите „Сълза и смях” и „Възраждане”. Роден е през 1947 г., завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на професор Филип Филипов. Поставя спектакли в театрите в Пловдив, Варна, Благоевград, Плевен, Враца, Шумен. Поставял е български пиеси в Москва и Батуми. Негови постановки са били показвани и на фестивали във Франция.

Режисьорският му интерес има широка насоченост. Десетки са неговите спектакли по съвременна драматургия: „Процесът срещу богомилите”, „Животът – това са две жени” и „Страшният съд” от Стефан Цанев, „Мотопедът” от Недялко Йорданов, „Време за любов” от Кольо Георгиев, „Клопка” и „След сезона” от Димитър Начев, пиеси на Иван Радоев, Станислав Стратиев, както и първата постановка на първата пиеса на Христо Бойчев „Онова нещо”. Към тях се прибавят пиеси от чужди автори като Юджийн О’Нийл, Нийл Саймън, Дарио Фо и др. Поставял е и пиеси на Шекспир – „ Ромео и Жулиета” и „Веселите уиндзорки”. Негова е и реализацията на първия рок мюзикъл на българска сцена „Въображаем репортаж от един американски поп фестивал” на сцената на Варненския театър.

Като създател и първи директор и художествен ръководител на Театър „Възраждане”, очертава специфичния му облик, като създава представления на основата на поезия, белетристика, документалистика. Така се раждат спектаклите „Девойката, която ми постла легло” по Робърт Бърнс, „Очите – лятна утрин” по Стоян Загорчинов, „Легенда за Сибин” по Емилиян Станев. Заедно с това написва и поставя свои авторски пиеси: „Кабинетът на министър-председателя” в ДТ-Бургас, „Невероятната госпожица „Бон Шанс” в Сатиричния театър (премиера на 4.4.2006 г.), криминалната комедия, написана в съавторство с Андрей Филипов „Влизай, без да чукаш…”, поставена в ДТ-Търговище.

Почти две десетилетия преподава във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”, където е привлечен още като млад режисьор за асистент на Апостол Карамитев. Последователно работи с проф. Гриша Островски, проф.Надежда Сейкова и учителя си проф.Филип Филипов, като преподава специалностите „режисура”и „актьорско майсторство”.