6 начина да се разграничиш от смрадливото простолюдие

Едно от нещата, които най-обичам в тоя живот, е някой да се държи все едно никога не е виждал бидон с кисело зеле. Камо ли помирисвал.

Изпълвам се с позитивизъм.

Не е задължително да си роден на гъза на коня, за да твърдиш, че не си ял фасул от малък и не пиеш българско вино, защото е българско.

Пълно е с атакувани и накълвавани от петел по главата хора, които по неясни пътища, в последствие развиват афинитет към високи обноски, вкус към дийп арта и нюх към рязането на карначета и пици със специално орнаментирани нож и вилица.

Съвсем лесно е, както изглежда, да поддържаш тази така необходима дистанция от простолюдието – онази хомогенна човешка маса, консумираща чесън и бял хляб на килограм. Ето няколко стъпки:

Нямай си и понятие от чесън и бял хляб.

Освен ако не са горски, бейби или органик.

От фундаментално значение е да изглеждаш и да се държиш сякаш баба ти без маскарпоне на маса не е сядала. Стане ли дума за храни, използвай изрази като „гурме“ и „фюжън“.

Напомняй често в компания, че обожаваш печен фазан с лайм и дива мента. Критикувай избора на кетъринг за отбрани партита, на каквито често те канят. Обичай био продукти, закупени от био магазин, с десетки левове надценка.

Тоест, яж био йогурт, но не и кисело мляко, купено от бабичка в буркан за 2 лева.

Недей да готвиш никога без гуакамоле.

Интересувай се от неразбираемо изкуство.

Слушай отвратителна, но именно затова пък – непонятна музика. Миксирани звуци от тарамбука, прототип на футуристично японско тоалетно казанче и крясък на сова на рипийт са идеален избор.

Нека любимият ти филм бъде португалско-корейската лента „Грабители на мусака“, в която сюжет няма, но пък голи хора режат картофи на забавен кадър в продължение на четири часа и половина.

Твърди, че Камен Донев е халтура. Посещавай само експериментален театър. Нямай абсолютно никакво чувство за хумор.

Говори с пълен член и английско произношение.

Артикулирай до безумие. Мрази хора с говорни дефекти и ги считай за генетично увредени. Отиди за два месеца в друга страна, може и Македония, и се върни с британски акцент и забравил половината българска лексика.

Възклицавай „Оу май гаш“ на всеки 8.2 изречения, които образуваш в ежедневната реч.

Наричай хората с професии в областта на хотелиерството и ресторантьорството „обслужващ персонал“.

Или направо слуги.

Считай, че всяка работа, различна от правенето на високо изкуство и това да бъдеш шеф на някого, е занимание за простолюдието.

Подигравай се на тези, които си изкарват хляба, работейки в магазин. Учи по-малките да мразят наемния труд. Напомняй им, че миньорите не са интелигенция.

Вдигай скандал, когато в кръчма в родопско село, където попадаш по случайност, не предлагат гуакамоле.

Живей само в центъра.

Изнеси се от вас на 43 г. за първи път, защото дотогава си могъл да си позволиш квартира само извън центъра. Тъй като си работил над себе си.

Когато някой ти каже, че е от Надежда, го питай къде е това.

Бъди готов по-скоро да легнеш под трамвай, отколкото да се качиш в такъв. Смятай уличното изкуство за просия и хвърляй банкноти на цигулари от разстояние и със запушен нос.

Не бъди способен да спиш на матрак за под 2000 лв.

Считай палатковия лагер за концентрационен. Изпитвай ужас от неподрязана във формата на грифон зеленина. Бъди убеден, че в местата извън центъра ще те убият кърлежи.

Не бъди сигурен какво точно е „кърлеж“.

Не прави разлика между овце и козЕ. При първия ти опит за барбекю на открито, обуй си новите лачени сандали „Фредерик дьо Лакроа“. Изцапай ги с дърдонка и скочи от случайна скала в района.

Навред е пълно с хора, които бленуват да бъдат назидани за вкусовете и подиграни за произхода си. Какъв по-удобен повод от това човек да разгърне себе си в полет към извисяването над тях и да последва гореизброените опорни точки…

Попътен вятър!