Делян Пеевски остава депутат. Това е резултатът от днешното заседание на Конституционния съд.
КС не успя да вземе решение по казуса дали може Делян Пеевски да бъде върнат като депутат в Народното събрание ли не. Резултатът от гласуването е пет на шест, заедно с едно особено мнение. Това означава, че няма мнозинство и съответно няма произнасяне по казуса.
Според съдиите Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Стефка Стоева, Борис Велчев и Гроздан Илиев искането е неоснователно.
Според съдиите Благовест Пунев, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов и Анастас Анастасов искането е основателно.
Според съдията Цанка Цанкова искането е недопустимо.
От това следва, че все едно никога не е имало питане до КС.
Решението на КС можете да видите ТУК. А най-важното от него е :
По изложените съображения и на основание чл. 72, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 12, ал. 1 т. 9 и чл. 14, ал. 4 ЗКС Конституционният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на 96 народни представители от 42-то Народно събрание за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител Делян Славчев Пеевски, избран с листата на Движението за права и свободи в 13-ти многомандатен избирателен район, на основание несъвместимост на положението му на народен представител с изпълнявана друга държавна служба – председател на Държавна агенция „Национална сигурност”. Решението е окончателно и влиза в сила от днес – 8 октомври 2013 г.
Така Делян Пеевски ще седне отново на депутатската банка в 42-то НС, което се очаква да предизвика нова вълна недоволство.
Делото за несъвместимост в КС се води по искане на ГЕРБ след неуспялото заради избухналите протести назначаване на Пеевски за шеф на ДАНС. Според тях Пеевски няма основание да се връща като депутат в парламента по Конституция, защото е положил клетва пред Народното събрание като шеф на ДАНС. От ДПС твърдят, че той реално не е встъпил в длъжност и не е изпълнявал функциите на председател на агенцията и заради това няма пречки да продължи да бъде депутат.
Още през юли докладчикът по казуса Румен Ненков внесе предложение за решение на спора. По необяснени от никого причини датата за насрочване на заседание се отлагаше до 24 септември, когато съдиите приеха решение да поканят Пеевски за лично обяснение.
В петък Пеевски изпрати писмо до КС, с което съобщава, че няма да се яви на изслушването с мотивът, че докладчикът по делото е „предубеден”. От писмото става ясно още, че той смята себе си за жертва на политически и медийни кръгове, които са го „сатанизирали” в обществото.
„Не съм подписал нито един документ в ДАНС, не съм издал нито едно разпореждане, не съм се запознал с нито едно дело”, пише още писмото.
Решението на КС се очаква да бъде официално съобщено и публикувано към края на деня.
Реакциите в социалните мрежи не закъсняха.
Лидерът на ДСБ Радан Кънев коментира казуса по следния начин :
Защото не вярвам, че такива съществуват. Правни аспекти няма.Разполагаме с достатъчно информация за упражнявания върху Конституционния съд натиск. Дори днешното писмо на Делян Пеевски съдържа достатъчно данни. Разполагаме и с резултата от гласуването. Нека сме наяснo – тук няма сложен правен спор, който да обуслови гласуване 6:6. Причината е друга.Повече от десетилетие, а всъщност – вече седем десетилетия – у нас властта се упражнява чрез смесица от страх, подкупи, изнудване и заплахи. Този подход обезсмисли дейността на администрацията и на държавните регулатори. Той властва безусловно в правосъдието и вътрешния ред, които от началото на 80-те години досега са закрилник и проводник на мафията. Купуването на гласове и манипулациите на избори убиха доверието в Парламента. Властта и мръсните пари корумпираха медиите и ни лишиха от свободата на словото, завоювана за кратко.Пробивът в Конституционния съд има символно значение. След обезсмислянето и обезценяването на всички институции и власти на свободното общество, се посяга и на формалния негов символ – Конституцията на Републиката.Видима е опасността България да не е вече дори фасадна демокрация. Фасадата пада. Върху нас.След три часа, на площада. За да има какво да губим.