Да завъртим педалите на колелото
Автор: Радина Стоянова; www.oib.bg
Животът на запад от България. Всеки, който е отишъл, а после се е върнал в България, си е казал: „Носталгията май е за предпочитане“. Градоустройството в европейските страни е едно от нещата, които тези държави съумяват да изградят, така че от една страна да има много правила, а от друга да ти е приятно да ги спазваш, за да не разрушиш хубавия вид на градската среда, която обитаваш. Аналогично, когато попаднеш в приветлива и уредена среда, каквато в България не получаваш, не искаш да я напускаш, нали?!
Наскоро се срещнах с мой приятел, който замина да учи в Дания. Дания – държава, където валежите са ежечасово преживяване, а безработица е толкова ниска, че чак икономиката е „застрашена“ от нея. Моят приятел и аз разговаряхме за разликите между нашата родина и чуждата държава. От всичко, което ми разказваше, установих колко светлинни години напред е еволюирало най-вече екологичното и практичното мислене на западните европейци в сравнение с нашето.
Говорихме си и за градската среда. Момчето ми разказа как една вечер гледа „нагласено“ момиче с малка коктейлна чанта и високи обувки да се качва… е, не в лъскаво БМВ, а всъщност на красиво колело. Да, колело, защото в Дания велосипедите са основен начин за придвижване в градската среда и в най-големите градове. За съпоставка, в София понякога виждам млади и стари ентусиасти, които приемат предизвикателството да карат колело в натоварената столична обстановка. Ентусиазирани са до третия-четвъртия път, когато живота им се оказва застрашен от внезапно отваряне на вратата на някоя кола пред велосипеда или когато шофьорите просто не ги зачитат за равноправен участник в движението. Изначален проблем е именно манталитета на българина спрямо „различното“ – в случая карането на колело. Второстепенен проблем се явява и острата липса на велоалеи. Когато се разхождам по „Евлоги и Христо Георгиеви“, близо до канала, където е една от малкото велосипедни алеи, срещам много колоездачи и за кратко си представям, че съм част от едно по-хармонично и чисто общество, където старият Голф 2-йка, изхвърлящ множество вредни емисии, е вписан в „Червената книга на eврoпейския българин“ като изчезващ вид. А ето и достатъчно онагледяващ пример как се развиват двете държави в тази насока: Копенхаген – откриват алея за велосипеди, широка 4м., над пристанище, което се превръща в атракция за желаещите да скочат от моста право в морето; София – откриват най-късата велоалея в Европа от 120м.
Зле подредената, дори иронична картина на градската среда в България продължава да се реди и от статуквото на градския транспорт. Гледката на разрушаващи се или изцяло липсващи спирки в столицата не е необичайна. Съществуващите съоръжения пък са бързо „налазени“ от атрактивни, приканващи към дискотечни забавления, плакати. Нищо градивно. Попитах „датското момче“ – как е там? Не беше неочакван отговорът му, че нещата са коренно различни. Всяка спирка е добре поддържана и задължително има карта с точно разяснен маршрут на всеки градски автобус. Не липсват интересни реклами, доста от които в интерактивен вариант. В България, разбира се, за да се случат нещата, се изисква повече време и упорство. За да пуснат новите тролейбуси на някои от линиите се чака повече от 15 години возене в стари, почти разпаднали се транспорти съоръжения. В този ред на мисли едно от добрите постижения в сферата на транспорта е тазгодишното изрисуване на някои от трамваите в разноцветни графити. Виждах снимки във социалните мрежи, както и весели сочения с пръст на някое дете видяло Батман на трамвая… Колко ли хора е накарал да се усмихнат този малък проект?
Животът на запад е научил хората да ценят качествените постижения и да надграждат малките такива. В България или нямаме средства и воля за качественото, или се надсмиваме над малкото. Ако не прогресираш – изоставаш, са казали гърците. Затова ако искаме да подобрим мястото, където живеем, където се забавляваме, където растем и се учим, трябва да можем да мислим алтернативно. Единствените градители на бъдещото са младите хора. Затова очакваме свежи идеи от екипа „Градска среда“, който с европейско мислене и голямо българско търпение да успее да продуцира ефективни проекти, приложими както за София, така и за останалите градове.
Моят приятел преди седмица замина за Дания, остави ми като подарък символичен ключодържател-велосипед. Гледам го и се надявам да има кой да завърти педалите на колелото на София, бавно, но сигурно, водейки ни към по-добър градски живот.
