Илиана Беновска: Във Facebook проклинат децата ми да бъдат сгазени като кучета

Управителката и водеща на „Радио К2“ Илиана Беновска изпрати писмо до медиите. Публикуваме го без редакторска намеса:

Във сайтове и „Фейсбук“ чета информация и коментари за инцидент, който се случи с мен вчера. Стресирана съм от случай, за това едва сега отговарям на манипулацията на фактите.

Фактите са следните:

На 29 юли, към 17 часа завих от ул.“ Московска“ по ул. „Бенковски“. От дясната страна на „Бенковски“ имаше паркиран двуетажен автобус и поредица от автомобили. Карах с 10 км, там друга скорост не може да се развие.
Внезапно, изпод автобуса, изскочи малко бяло кученце.

Спрях светкавично.

По реакцията на хората на тротоара разбрах, че вероятно домашното мъничко кученце е пострадало.

Излязох от колата. Огледах се за собственици. Нямаше ги.

Видях,че кученцето е без каишка.

То беше толкова малко,че човек, сигурно и у дома би внимавал да не го стъпче.
Запитах се кой е пуснал това беззащитно същество само сред движещи се коли.
Собственичката на кученцето се появи 10 минути, след като стоях на платното, заедно с преминаващите хора.

Собственичката викаше:“Сгази ми детето, дано, някой сгази, така, твоите деца!“
Това, в момента, се тиражира, като клетва децата ми да бъдат сгазени и да купя свещи за погребенията им. Преценете сами какво означават тези клетви!

Собственичката започна да ме удря, рита, блъска – не се защитих. А, можех.
Общинска полиция се намеси, повикаха КАТ и екип от 5-то РПУ на МВР.
Аз не съм викала нито мъжа ми да ме защити, нито застрахователи.
Отказах за подам жалба за нанесения ми побой и за счупения ми от собственичката автомобил.

Във „Файсбук“ публикуваха личните ми данни и адрес. От къде са ги взели?
Сезирах компетентните органи за организираната срещу мен и децата ми вендета, в така наречената социална мрежа. Пишещите призовават аз и децата ми да бъдем убити. За съжаление, отбелязвам, че това са субекти, неудовлетворени от критичната ми позиция на журналист.

Излагам строго фактите, защото не съм хленчещ човек. Но за сведение ще кажа,че толкова се разстроих, че се разплаках.

Коментарите на са от хора, които не страдат. Те са от озлобени хора. И това е оправдано в някои случаи.Но това, което се случи не заслужава такова обществено внимание.

Преценете вие дали имам вина за ситуация, която е извън моя контрол? Създадоха я жени, които наричат кучетата „свои деца“.