Кой не иска да погледне от високо на планетата? То, няма и много варианти, освен когато пътуваме със самолет и естествено сме седнали до прозореца. Добре е да не е нощ и т.н.
Иначе в стратосферата за развлечение може да пратим видеокамера закрепена върху някакъв аеростат собствено производство или на метеорологическа сонда. Да, ама е скучно и безинтересно, ако просто сме закачили някаква оптика и предавател. Затова хората (като правило – възрастните са повече от децата!) често прибягват до подсигуряване на допълнителна компания за техниката при изпращане то. Например някакво плюшено, гумено или пластмасово другарче. На играчките не им е страшно, не изпитват студ или жега, глад и жажда. Освен това изглеждат доста забавно, което придаво на такива полети някаква собствен род абсурдна красота.
Ето например, плетеното кученце Спейс Папи, което е излетяло на височина около 21 километра през август миналата година. Палето е било облечено във футболна фанелка и е изстреляно към небето по желание на Шон Ван Дер Бюргт, жител на град Йоханесбург. Мъжът е оборудвал кучето с камера, безпилотен аеростат и после е натиснал копчето „Старт“.
Папи естествено не е единствения представител на пластмасовия и плюшен свят на играчките, изпробван в ролята на „космонавт“: полет в стратосферата на височина от 39 километра е извършил и плюшевия мечок Бебич. Даже с тази височина е счупил рекорда на въздухоплавателя, австриеца Феликс Баумгартнер, който скочи от стратосферата от 38,6 километра.
Мечока Ббебич изглежда все пак не е единствения рекордьор: има още и едно чудовище, качило се на цели 45 километра! И това е розовия сладък безформен грозник от „The Ories: Super Space Monsters!“.
Има полет и от цели екипажи, например в една слънчева юлска утрин през 2013 г., френско семейство е изпратило на космическа мисия зеленото прасенце от „Angry Birds“ и котето Kitty, които са се возили на височина от цели 20 километра. Милата комбинация се е вдигнала в небето оборудвана с камера, iPhone и френския национален флаг. След успешното изпълнение на задачата, семейството, явяващо се и като безкомпромисно ръководство на мисията, е прибрало космонавтите след приземяването им – някъде из близките лозя.
А ако се заровим още по-надълбоко в космическия архив, ще намерим и пионера на покоряването на космоса от света на играчките – гумената кокошка, пропътувала до горните слоеве на атмосферата през април 2012 година. „Камила“ (така се казва кокошката. И изобщо – КОЙ каза, че кокошките не могли да летят!?) вече е талисман на Обсерваторията за Слънчева Динамика на NASA. Нейната задача е била да достави слънчогледови семена в стратосферата, а след това да се върне с тях. Камила е фръкнала облечена с плетено пуловерче с американския флаг е изпълнила своята самотна мисия успешно. Тя се е приземила и доставила облъчените семки на любопитните земляни, желаещи да изучат някои допълнителни нюанси свързани със слънчевата радиация.
Друг пионер покорител на стратосферата е от Германия, който е изхвърчал в края на 2011 година. Това е совалка, сглобена от конструктора „Лего“. Полета е организиран от Раул Ойдоя от Румъния и е бил посветен на пенсионирането на знаменитата совалка „Дискавъри“, приземила се окончателно малко преди това в 2011 година.
Вижте няколко пътешественици в стратосферата.