Мъжът с мустаците

Автор : Kathleen Kelly (http://sladuranasinecura.wordpress.com)

Дните ми често започват с един мустакат италианец – с него пием кафе: l’omino coi baffi – дребният мъж с мустаците, емблемата на фирмата Биалети, която произвежда култовата кафеварка Moka Express.

Има хора, които не правят разлика между това човече, нарисувано от Паул Кампани, и героя на италианския аниматор Бруно Бодзето, господин Роси. Макар и да са почти връстници, signor Rossi и l’omino coi baffi са съвсем различни фигури. Друг въпрос е, че няма единомислие относно това кой е прототипът на Мустакатия – едни източници твърдят, че е карикатура на основателя на фирмата Алфонсо Биалети, но според съобщения до пресата от самата компания изобразява неговия син Ренато. Едва ли е толкова важно.

Кои са Алфонсо и Ренато и какво толкова са направили?

Алфонсо Биалети е от Пиемонт – област с утвърдени традиции в металообработването. Години наред работил във Франция, където натрупал опит в работата с алуминий. Като се върнал у дома, през 1918 година основал своя работилница в малкото пиемонтско градче Crusinallo – имал малка пещ, наковалня и фреза и произвеждал полуготови алуминиеви елементи за други работилници, като използвал техника, която овладял във Франция – гравитационно леене в калъпи от ковано желязо. Постепенно започнал да произвежда и готови за употреба кухненски потреби.

Следва една част от историята, в която дългото ми ровене из разни източници не внесе яснота, а напротив – още повече я замъгли. Не разбрах добре как точно и от кого бива изобретена кафеварката Мока експрес. Може би трябва да отделя повече време и да се запозная с документи от епохата. Но да се върна на известните ми факти.

Очевидно потребност от домашна кафеварка е имало, защото по онова време кафе се пиело основно навън, в барове и кафетерии, където имало специални големи машини с високо налягане – вече било измислено еспресото! В края на 19-ти век като алтернатива се появяват кафеварките napoletana и milanese, които улеснявали домашното варене на кафе и за които бих разказала отделно, защото към първата имам особена слабост.

И значи, според корпоративната легенда, тъй като Алфонсо бил осъзнал наличието на пазарната ниша “качествено и силно кафе в домашна обстановка”, идеята как да я запълни му хрумнала докато наблюдавал как жена му пере (според едни източници, а според други – как перат жените в селото) – прането се варяло в големи казани с тръба в средата, през която врящата сапунена вода се засмуквала нагоре и се преразпределяла над дрехите.

Ето тук сега почва да ми става неясно – как точно тази идея се превръща в кафеварка? На едни места пише, че Алфонсо дълго правил прототипи докато се стигне до дизайна, устоял и до днес. На други – че придобил изобретението на някой си Луиджи да Понти, за когото не намирам никъде да се споменава освен в статиите, в които се разказва тази история. На трети места пък пише, че същият Луиджи работел за Алфонсо и заедно конструирали и майсторили. Наложило се да се видоизменя сплавта и да се играе с дебелината на стените, за да не се пука металът от налягането, да се добави малка клапичка, да се измисли как точно течността се излива в каничката отгоре…

Отделно от това Алфонсо, макар и отличен майстор, не бил дизайнер в сегашния смисъл на тази дума – поради което до голяма степен изкопирал външния вид на кафеварката от луксозни дизайнерски съдове, които се продавали в Милано. Вещ изследовател на кафето, алуминия и тяхната взаимовръзка, например, изтъква с илюстративно доказателство, че в един брой на списанието за архитектура и дизайн La Casa Bella от 1932 г. е публикувана снимка на сервиз на Henin с канички за кафе и мляко, на които силно прилича завършената година по-късно Moka Express.

И така, през 1933 г. кафеварката, състояща се от три части, е вече факт – първоначалният й вид се променя съвсем малко в годините оттогава насам: от изпъкнала долната част става конична, а дръжката и хватката на капачето само в началото са били дървени. Принципът й на работа е наистина елегантен и прост: в долната част (контейнер) се налива вода, в контейнера се поставя фуниевиден филтър, пълен със смляното кафе, отгоре се завърта нещо като каничка с капаче, като всичко е добре уплътнено, така че, когато цялото се постави на котлона и водата в долната част заври, тя бива избутана през фунийката нагоре, през кафето към каната.

И все пак през следващите години кафеварката не се превръща в потресаващ пазарен хит. Първоначално я продава самият Алфонсо на ежеседмичните пазари в градчетата в региона. После почва да прави доставки за магазини, но не прави крачка към индустриализиране на производството или завладяване на масовия пазар. До началото на войната продава по не повече от 10 000 бройки на година.

Истинският възход на продукта идва след края на Втората световна, когато на сцената излиза синът Ренато, завърнал се след няколко години, прекарани във военнопленнически лагер. Ренато бил опитен в металолеенето, но освен това имал визия и търговски нюх. През 1946 година той пуска затворения през войната цех на баща си и предприема дързък ход – започва да произвежда само един продукт, кафеварката, като същевременно пуска няколко размера за различен брой кафета. Паралелно с това подема масирана рекламна кампания – във вестници и списания, по радиото, на билбордове. В началото дори финансира всичко това със заеми, защото осъзнава колко е важно да се отличи от нароилите се имитатори, да се набие в съзнанието на потребителите и продавачите като марка. Години наред по време на Панаира в Милано той правел всичко възможно навсякъде да висят постери на Moka Express. Постерите гласяли: „in casa un espresso come al bar“ – “домашното еспресо – като това в бара”. Стремежът бил всячески да се привлича вниманието: на панаира през 1956, например, пред шатрата на фирмата била поставена скулптурна група, представляваща огромна кафеварка, от която се изливала струя кафе в съразмерна чаша.

Тук се появява и мустакатото човече – символ на компанията, l’omino coi baffi. Вероятно основната идея е била емблемата да се поставя на всички изделия, за да ги отличава от конкурентните. Наред с това мустакатият чичко става и главен герой във всички реклами – печатни, по радиото и телевизионни. На практика e една от основните фигури в Carosello (Въртележка), най-популярното предаване на единствената тогава италианска телевизия – нещо средно между рекламен блок и развлекателна програма, излъчвано веднага след вечерните новини цели 20 години – от 1957 до 1977. Шоуто е толкова обичано, че в Италия имат фраза, подобна на българската “След Сънчо”: “dopo Carosello, tutti a nanna” (след Carosello всички да си лягат).

Рекламните филмчета в Carosello са разточително дълги според сегашните ни представи, тези на Биалети стигат и до 5 минути! Много от тях се въртят около ключовата фраза Sembra facile! (Изглежда лесно!) – например, показва се някаква проста на пръв поглед задача в домакинството като поправяне на капещо кранче или приготвяне на определено ястие, после се вижда, че не е никак лесно, след това се прави паралел с правенето на кафе, което също изглежда лесно, но се изисква опит, внимание и добра кафеварка… Omino-то е много забавен, наперен, говори бързо, а докато говори всичко, което казва, се изписва на лицето му от бързо сменящи се букви на мястото на устата му.

Ето едно клипче, в което се разказва за приготвянето на фритата, а накрая се стига до хубавата кафеварка Мока Експрес.

Ще спра дотук с нетолкова кратката моя извадка от историята за дребния мъж с мустаците, кафеварката Мока експрес, двамата Биалети и тяхната компания. Тази история се оказа толкова интересна, че ме държа любопитна с дни – оказа се, че зад малката метална машинка стои плетеница от нишки: историята на Италия и Европа в края на 19-ти и началото на 20-ти век, двете световни войни, фашизма, икономиката на Италия, развитието на металознанието, рекламните похвати от онва време, дизайнерските концепции на различните школи и т.н. и т.н. Направо не остана място да дам ценни указания за ползването на macchinetta-та – другия път.