Вода за продан

Автор : Ваня Григорова (http://solidbul.eu)

Президентът се събуди с идея за референдум. Борисов вече не обича Цветанов. ДПС и националистите се заиграват едни с други. Запалянковски орди шетат из страната. На фона на осигурените зрелища плановете за неколкократното увеличение на цената на водата останаха извън полезрението и на новинари, и на граждани.

Преди година опасенията за концесиониране на целия воден сектор не се приемаха насериозно. От години управляващите шестват по сутрешните блокове, влизат в сблъсъци, хвърчи перушина. Но нито ГЕРБ, нито БСП намериха за нужно да поговорят за плановете в областта на ВиК сектора. А те не са безинтересни – в новата водна стратегия основни акценти са механизма на концесиониране на целия сектор иувеличаването на цената на водата в пъти.

„Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България“ ще бъде гласувана до края на настоящия месец. „Солидарна България“ съвместно със социален център „Хаспел“ организира дискусия по темата, на която беше поканен един от консултантите, участвал в изготвянето на стратегията. Той отказа да дойде и да я защити.

Състояние на сектора

99% от българското население има достъп до водоснабдяване. До канализация – само 66%. Станциите за преработване на отпадъчни води покриват само 50% от населението. Качеството на водата също е добро – 95% от изследваните случаи се покриват международните стандарти.

Мрежата е с дължина 75 000 км, 40% от нея са построени преди 1970г. Средната възраст на мрежата е 36 години. През последните 20-тина години почти не е обновявана. Тръби се сменят единствено когато има авария. Дългогодишното бездействие ще ни струва скъпо.

Основният проблем е, че няма изградени пречиствателни станции за отпадъчните води. Когато България става част от Европейския съюз, правителството поема ангажимент до 2010г. всички населени места с над 10 000 жители да имат пречиствателна станция. Тази междинна цел не е постигната. До края на 2014г. всички населени места с над 2000 жители трябва да имат пречиствателни станции за отпадъчни води /ПСОВ/. Естествено и тази цел няма да бъде постигната, тъй като за периода 2011-2012 е изградена само една ПСОВ. В стратегията като напредък е отбелязано, че вече имаме планове.

Управленски подход

Тройната коалиция, при която България се присъединява към ЕС, не се стреми към по-пълно усвояване на средства, а подготвя нормативното прехвърляне на ВиК сектора в частни ръце – приетите промени в Закона за водите са още от мандата 2005-2009 с участието на същите лица, които в момента финализират откъсването на водния сектор от държавата и общините. Времето за подготовка на такава грандиозна продажба не стига и управляващите не успяват да приемат всички поправки в закона. Същата инициатива се продължава от ГЕРБ. Те приемат промените в закона за водите и започват да пишат стратегията. Невероятен синхрон между представители на „десни“ и „леви“!

В началото на 2010г. министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев прави изявление, че още в края на същата година целият сектор ще бъде концесиониран. През август 2010г. се организира търг за частна фирма, която да напише стратегията. Пет министерства се занимават с този сектор, имаме министерство, което се занимава специално с водите, но при толкова много администрация се оказва, че сме без експерти и визия и затова сме платили 800 000 лв. на частна фирма. Любопитно е, че в стратегията има и много елементарни таблици, изготвени по данни от български институции, които всеки с компютърна грамотност може да подготви.

В рамките на мандата 2009-2013 управляващите не успяват да доведат до край плановете за концесиониране. Междувременно по изграждане на пречиствателни станции, обновяване и развитие на мрежата изобщо не се работи, защото се очаква управлението и печалбата да се прехвърлят в ръцете на концесионера. Настоящата тройна коалиция ще довърши мисията…

Реформа

В България функционират 66 ВиК дружества. Предвижда се те да се обединят и да се редуцират до 28. Подчертава се, че има различни цени за водата в зависимост от условията, при които тя се добива и доставя на населението, което противоречи на принципа на солидарност. Но в стратегията отново се препоръчва да има различни цени, те ще бъдат еднакви само в рамките на едно дружество. Солидарност, ама не съвсем.

Реформата включва създаване на НПО-та, които да поемат управлението на ВиК дружествата. Стратегията разкрива, че процесът по подготовка за концесиониране е почти приключил. Създадени са почти всички асоциации, въпреки съпротивата на много общини. Нормативно подготовката е приключила. Защо правителство прехвърля капитали в НПО-та? Същото правителство, което се задържа на власт благодарение на очернянето на целия неправителствен сектор?

Твърде много активи?

Във водната стратегия като недостатък на настоящите ВиК дружества е описан фактът, че имат твърде много работници в отделните дружества. Разбира се, всеки ще съгласи, че ако нещо може да се свърши с по-малко хора, разходите за заплати трябва да се оптимизират. Служителите обаче не клатят крака за консултантски хонорари, защото„българските ВиК дружества разчитат на собствена механизация и персонал за почти всички свои нужди (като обичайно имат дори автопарк с тежка механизация)“ /извадка от стратегията/. Тези машини били непривични за едно дружество. Вероятно трябва да се продадат, персоналът да се съкрати и с една машина да се работи в няколко области. А след години ще се опитваме да си възстановим активите.

Решение за 800 000лв.

След като заработят въпросните асоциации, те ще изберат на кой да връчат управлението на активите. Вариантите са два:

– То се поверява на общинско ВиК дружество, което да управлява. Договорът е 10 или 15г. в зависимост от това каква инвестиция е нужна да се направи.

– За частна фирма договорът е до 35г. Ако се съобразят с последните хрумки на министрите, договорът ще стане 99г.

Ако преценим, че въпросната фирма не изпълнява инвестиционният план, не доставя качествени услуги и пр. сме заплашени от международен арбитраж, който може да ни осъди да изплатим обезщетение за прекратения договор. Честа практика е в договорите да се залага очакван процент печалба. Приема се за гарантирана от държавата печалба, която се дължи при прекратяване на договора. Не един клиент на мобилните оператори е плащал такива неустойки. В случая обаче говорим за стотици милиони евро.

В рамките на стратегията е изготвено сравнение между регионални, общински ВиК оператори и „Софийска вода“ като отделна графа – най-голямото, частно и поради това специфично дружество. „Софийска вода“ показва чудесни резултати. Според авторите тя е моделът, който трябва да се следва – перфектна отчетност пред потребителите и корпоративно управление. Критерии до голяма степен субективни. За отбелязване е, че на местно ниво БСП съветници се опитват да развалят концесията /поне така твърдят/, а на национално представители на същата партия я дава за пример. Последователност?

Сценарии

Европейските средства, които можем да получим за водния сектор, ще покрият 30-40% от нужните инвестиции. Затова в стратегията са разработени няколко сценария за действие:

– „Запазване на статуквото“. „Статукво“ е използвано неслучайно. Думата има негативно звучене. Кой ще се осмели да търси запазване на статуквото? Да се застъпи за нещо закостеняло, нещо нереформирано? При този вариант ще има леко покачване на цените. Държавата не прави никакви допълнителни инвестиции. Няма социални плащания за бедни. В този случай достъпът до канализация ще се разшири, но няма да намалеят загубите на вода. Това е лошият вариант!

– В другите сценарии се предвиждат допълнителни капиталови инвестиции от държавата, но и вземане на заем от новите ВиК управители/дружества. Там са разработени няколко варианта, при които намалява делът на инвестициите от държавата и се увеличава взетият заем от ВиК дружеството и се показва как това ще се отрази на цените.

Естествено колкото повече заем взима дружеството, толкова повече разходи ще има държавата за помощи за бедната част от населението, тъй като цената ще се вдигне средно минимум двойно, ако не и повече. В момента има енергийно бедни, при този вариант се предвижда, че ще има водно бедни. Предвижда се в социалното подпомагане, както всяка зима има помощи за отопление, така да има ежемесечни помощи за плащане на сметките за вода.

Не е разработен сценарий, при който държавата ще поеме всички нужни инвестиции. При този вариант няма да се налага да се плащат социални помощи за вода. Това развитие очевидно е изключено поначало. Защото държавата е лош собственик. Колко лош собственик може да бъде е описано в книгата „Завръщането на общественото водоснабдяване“ на издателство Анарес. В Париж общината е спестила 35 млн. евросамо за една година, след като управлението на водата е преминало в общински ръце.

Социално поносима цена

Част от задачата на консултантите е да направят преглед на цялата нормативна база. При изчисляване на ефектите върху цената, авторите се позовават на „максимални законови нива на социална поносимост“. Е, такива няма. В нито един закон не са фиксирани максимални нива. А се предвижда да се надвишат…

Всъщност социално поносимата цена е установена от някои международни институции и неправителствени организации, които са решили да я ползват за свои калкулации. Тя е в размер на 4% от средния доход на домакинството. Стратегията не се ангажира с точни цени, затова ще ползвам карти на г-н Михалевски, качени в неговия фейсбук профил. Първата карта описва цените към юни 2013г.

А това са нивата, до които според авторите цената може да се качи. В отделни случаи – и да я надвиши.

За област София прилагането на стратегията означава четворно увеличение на цената. Подобни са очакванията и в останалите области. Тези изчисления впоследствие са отпаднали от приложенията. Да не стряскат.

Публично или частно

Анализът умишлено внушава, че концесията е единственият изход от дългото бездействие. Изчислява единствено сценарии, при които намаляването на загубите на вода са свързани с отдаване на сектора в частни ръце. Пропуска да изчисли ефекта от цялостно държавно финансиране. Намира недостатък в многото налични машини в настоящите ВиК дружества. Изобщо не регистрира опита на служителите в тях и предполага, че следващите ще са по-компетентни в управлението, без никакви обективни доказателства за това.

Имаме натрупан дългогодишен лош опит от концесията на „Софийска вода“, който не е споменат: Цената многократно надвиши заложената в договора максимална цена. Загубите не намаляха, тъй като инвестиции не се правят. С хонорари на консултанти по 8500 евро седмично се прикрива източване на фирмата.

Консултантите препоръчват да се направят промени в законодателството, които да позволят да може да се изплаща дивидент. Споменатите по-горе спестявания в Париж, след отхвърлянето на „Веолия“, са тъкмо печалби, които частните компании иначе ползват за изплащане на дивиденти на акционерите. И може би най-важното – никъде в т.нар. анализ не е споменато, че Европейският парламент не налага приватизация, а признава водата за обществено благо, не за стока.

Без храна можем да издържим до 40 дни. Без вода само три.