Иван Бедров : Десет човека, от които се възхищавам днес

Докато превръщахме постепенно „Десет човека…“ в рубрика, нямаше как да не се сетим за Иван Бедров. Ето кои десет човека посочи той.

Това са 10-те човека, от които се възхищавам днес. Всичките познавам лично и не ги класирам – най-отпред са дамите все пак:

Нери Терзиева

Нери за мен винаги е била символ на новата, смела и независима журналистика в България. Гледал съм я на екрана още като ученик, а по-късно имах щастието и да я срещна. Трябваше да минат години, за да разбера за колко много колеги тя е била незабравимия учител.

проф. Нели Огнянова

Когато си мисля колко е важно човек да бъде наясно с позициите и ценностите си и да стои като камък непоклатимо зад тях, винаги си представям Нели Огнянова. За мен тя е най-последователният защитник на независимостта на медиите и го прави с много малко думи, но винаги силни, ясни и на място.

Антоанета Цонева

Тони има енергия колкото два АЕЦ-а. Срещнах се с нея по работа – журналистите говорим с активистите от гражданското общество, които работят за това България да бъде по-демократична. За никъде сме без толкова отдадени хора, които приемат толкова лично всяка несправедливост. И нямам идея как издържа на кампанията, която задкулисието организира срещу нея.

арх. Калина Павлова

Калина е явление, което все още не мога да си обясня. Една крехка и мила жена да се противопостави на огромните икономически интереси, които искат да превърнат варненския бряг в бетонен парк – това е смелост, каквато не бях виждал.

Веселина Сариева

Веси е душата на моя град – Пловдив. Срещнах я преди почти 10 години покрай една изложба в Страсбург. После само чета за нея и за всичко това, което прави за Пловдив. Заради хора като нея градът ни трябва да бъде избран за Европейска столица на културата през 2019 г.

Ивайло и Миряна Захариеви

Запознах се с тях през юни, в началото на протестите заради Пеевски. Бях мяркал Ивайло на екрана в „Под прикритие“, но тъй като не съм се заглеждал чак толкова в сериалите, в началото той беше просто познато лице. Двамата с Миряна обаче са толкова позитивни и откровени хора, които още на първата ни среща почувствах като „от нашата порода“. Те са представители на рядко срещания у нас християнски консерватизъм, който изобщо не би ни бил излишен.

Пламен Асенов

Пламен ми е не само кум, но и първи учител в журналистиката. Той е поет, писател, журналист, работеше за БиБиСи. Никога нямаше да се запаля по темите за етническото и религиозно разнообразие в България и в региона, ако не беше той. За съжаление сега се виждаме доста по-рядко, но гледам да запомням всичко, което чуя.

Христо Христов

Христо трябва да бъде изучаван в училище. Той замести държавни институции, университети, медии – той де факто е Българскят институт за национална памет. Неосъждането на комунизма е сред най-големите ни проблеми и Христо запълва тази огромна празнина с разследванията, книгите и сайта desebg.com.

Иво Божков

Предателството на традиционните медии беше в голяма степен компенсирано от Иво. Той предава на живо всяко значимо събитие от няколко години насам. Неговите кадри правят много по-трудни опитите на властта да отричат факти. Иво избра журналистиката за основно свое занимание и му желая успех с новото му предаване по Евроком.