Списание Time и споровете, които носи изборът на американската му корица

Станислав Касчийски (http://kaschiyski.com/) специално за Chronicle.bg

За смях

Американското списание Time безспорно е едно от онези новинарски издания, които имат наложена репутация по цял свят и дори хората, които никога не са отваряли негов брой биха се доверили на информация от него. Червената рамка на корицата на списанието се разпознава веднага, а моделът му е копиран в различни страни по света под една или друга форма, българското списание „Тема“ е такъв един пример. Списанието обаче е твърде често обект на присмех напоследък, когато различни социални мрежи като Reddit и 9gag, а и онлайн медии като Buzzfeed започнаха редовно да публикуват сравнения между кориците на четирите издания по света и най-вече често срещания факт, когато в САЩ редакторите са сложили корица по тема различна от тази на останалите три. Така докато за света е важна революцията в Египет, американското издание предлага корица за хората с проблеми в общуването, а докато на света му е представена гледната точка на Путин, в американското издание обсъждат стипендиите за спортистите. А по социалните мрежи хората се смеят как американците са глупави и не се интересуват от събитията зад границите им.

Малко история

3 март 1923г. – излиза историята на пенсиониращия се говорител на конгреса, ликът му стои нарисуван на първата корица на списание Time, току що създадено от двама бивши колеги – репортерите Бритън Хадън и Хенри Луис, изданието е първото седмично списание в щатите. С десетилетия корицата на списанието е посветена на един единствен човек, а с годините това се възприема като признание за авторитета му. През 1928-ма става ясен и първият „Човек на годината на списание Тайм“ пилотът, прелетял Атлантика Чарлз Линдберг, а с това е поставена традиция, която до днес предизвиква международен отзвук. Носители са били хора като Ганди, Мартин Лутър Кинг, Хари Труман, дори Зукърбърг и Стийв Джобс, а някои като Сталин, Чърчил, Рейгън, Горбачов, Джордж Буш, Обама и Никсън са били по два пъти. Последният носител – този за 2013-та – папа Франциск е третият папа получил титлата. Списанието по данни за последните 22 години не е падало от първата позиция за тираж в сегмента си, като за 2012-та то може да се похвали с почти 3,3 млн. абонати, над два пъти повече от втория в класацията – списание “Newsweek”.

Четири корици

И защо списание като Time ще е обект на интерес от потребителите на Reddit? Към момента изданието излиза по цял свят в четири регионални издания. Имаме американското издание, което се издава в Ню Йорк, европейското издание, което се издава в Лондон и всъщност покрива Европа, Близкия изток, Африка и Латинска Америка, още централа в Хонг Конг, която покрива Азия и издание за южните части на Тихия океан, базирано в Сидни. Всяко едно от тези четири издания излиза с известни разлики в съдържанието и самостоятелно преценява с каква корица да бъде. От там идват и честите снимки как докато трите неамерикански издания излизат зад една и съща корица, оригиналът на списанието занимава своите читатели с неща с по-малка важност. Възникват естествено някои въпроси – форма на цензура ли е това, подценяват ли читателите си от американската редакция, всъщност проблем ли каква е корицата, ако и двете статии ги има в различните издания. Дори и защо трите издания по света не предлагат на абонатите си това, което е определено като важно от американците. Кой е ощетен?

Путин

На 16-ти септември списанието излиза с Владимир Путин на първа страница. Снимката му е типичния Time стил – близък кадър на главата, широка бленда, за цялостен фокус, сериозен поглед. Всичко това на съсредоточаващ черен фон, на който е изписано „Америка е слаба и нерешителна, докато Русия е богата и отново успяваща. Но редакторите на американското издание решават да предпазят читателите си от тази картина и използват корица, на която на приятен син фон стои млад спортист, а важната тема тази седмица е неполитическа – дискусията трябва ли да се плащат стипендии за спорт. Сайтът The daily caller излиза със заглавие: „Time крие успеха на Русия от американските избиратели“ и обвинява изданието в предпазване на Обама.

Кризата

Или как Джей Лено се оказа по-силен от световната криза поне що се отнася до корицата на американското издание на Time на 14 септември 2009г.

И отново година по-рано на 3 ноември 2008г., когато светът вижда символ на потъващата американска икономика и то със забит американски флаг, а американците четат какво може да се провали при гласуването.

Близкият изток

Неведнъж според корицата на списанието темата за Близкия изток е много по-важна за света, отколкото за американската публика.

Да, проблемите на демокрацията в САЩ са по-значими от всичко, което се случва в Иран. 14 октомври 2013г.

А „Талибанистан“ е по-неактуален от изучаването на библията в училище. 2 април 2007г.

Тук комбинираме горните две теми отново на различните корици: „Завръщането на тихото мнозинство“ срещу „Защо САЩ никога няма да спаси Афганистан“ 24 октомври 2011г.

Отново училището пред „отчаянието в Пакистан“. 20 септември 2010г.

Година и половина преди да бъде атакувано посолството на САЩ в Либия, списанието вместо със съпротивата на Кадафи излиза със заглавие “Да разберем болката“.

„Краят на Ал-кайда“ не трябва ли да е интересен на американската публика? – коментар на Buzfeet – 17 септември 2012 г.

Отговорът

След едно от обвиненията при подобен случаи списанието явно се чувства задължено да отговори на обвиненията, които получава публично, а и през писма към редакцията.

На 5 декември 2011г., докато в Египет хората са на улицата, европейското, азиатското и тихоокеанското издания на списанието слагат на корицата си протестиращ млад египтянин с противогаз на лицето и вдигната горе ръка със стиснаt юмрук, около който е намотано парче плат. Заглавието гласи „Възраждането на революцията“. Американското издание от друга страна слага нарисувано човече държащо омотан червен конец, което те гледа мило пред един небесносин фон. Темата е „Защо притеснението е добро за теб“. Блоговете подхващат разликата в кориците и започват да питат защо Time спестява на читателите си в САЩ кадрите от революционен Египет. Защо някой е решил, че проблемите с прекомерното притесняване ще са по-интересни на типичната аудитория на списанието от проблемите на египетското общество?

Е, седмица по-късно, на 12 декември, редакцията публикува този текст:

Последното ни издание също причини немалко вълнения сред блогъри и читатели, които възразиха на това, че сложихме протестите в Египет вътре в нашето списание и на кориците на международните ни издания. „Защо притеснението сред хората е най-важният проблем в САЩ, докато египетската революция получава привилегията да е на първа страница по цял свят?“ – гласеше типичния мейл към нас. Наблюдатели от ShortFormBlog анализираха кориците на списанието за цяла година и стигнаха до извода, че всяко едно издание публикува едни и същи важни новини, плюс минус еднa-две. Радваме се, че сме обект на високите ви изисквания и още повече, че летвата е вдигната именно от другите наши издания.

Списанието изглежда не смее да спори с обвиненията на читатели си. Но има няколко аргумента, които се появяват и са готови да защитят редакционната политика на журналистите, базирани в Ню Йорк.

Статии бол

Една от основните защити срещу обвиненията за цензура е фактът, че историите от първа страница на другите издания попадат и в страниците на американското списание. Това не обяснява различното отношение на изданието към читатели му, когато става въпрос за това какво редакцията смята, че би се продавало повече. Трябва да отбележим, че горните обвинения се случват най-вече, докато списанието е под контрола на главния си редактор Ричърд Стенгъл, но е факт, че последните случаи на такива обвинения (например корицата с Путин, както и развитието с Иранската ядрена програма) са при новата главна редакторка Нанси Гибс, която пое изданието октомври миналата година.

Не сме само ние

Факт. Често и четирите издания са с еднакви корици, понякога американците са единствените, които се различават, но понякога и другите издания излизат със собствени корици.

Сравнително рядък случай на четири различни корици на списание Time – 11 февруари 2008г. – “Защо на младите избиратели отново им пука“ – САЩ; Историята на успеха на мюсюлманите в Европа“ – Европа. „Големият студ в Китай“ – Азиатското издание. „Науката в любовта“ – Тихоокеанското издание.

Обратен пример – докато светът се интересува от скандалите с подслушванията, азиатското издание излиза с корица на която има грейка.

И все пак ако проверим кориците от цялата 2013-та година, ще видим, че макар през половината време списанието да излиза с еднакви корици по цял свят, американското издание през останалата половина почти традиционно сменя подхода към своите читатели. Това би трябвало да отхвърли обвиненията в цензура за някои от конкретните случаи, каквито са тези с Путин и Египет, но пък поставя на коментар маркетинг стратегията на централата в Ню Йорк. От друга страна случаите, когато някое от другите издания излиза със самостоятелна корица са значително по-малко:

Другите го правят

Например конкурентът на Time – списанието Newsweek, което също поддържа няколко световни корици, също е попадало, макар много по-рядко, под обвиния, че крие новини от американската си публика.

2 октомври 2006г. Докато списанието излиза в Европа, Латинска Америка и Азия с корица, на която джихадист държи базука и заглавие „Губейки Афганистан“, в САЩ то се занимава с историята на фотографката Ани Лебовиц, под заглавие „Моят живот в снимки“. Контрастът е видим.

Та…?

Губи ли Time своята отговорна роля да образова американската публика? По-скоро да. Идеята, че бизнес-моделът на американското издание е да привлича публика с по-лежерни теми на корицата, докато занимава светът с войни и икономически кризи някак реално го поставя в положение готово за присмех. И въпреки това списанието е най-продавано именно в САЩ.

Цензура ли е различната първа корица? По-скоро не. Все пак дори да искаш да четеш за това как да се справиш с депресията, когато си купиш списанието ще разбереш и защо Русия се връща на световната сцена.

А третият въпрос, на който за съжаление не може да бъде даден отговор е „Подценява ли списание Time американската си публика?“