Има ли бъдеще журналистиката?

Хората не обичат да слушат истории за криза в даден занаят или професия. Това е признак за прекомерно безпокойство или прелюдия за конкретни искания към държавата. Изглежда, че затрудненията на журналистиката предизвикват подобни реакции у много хора, които не са журналисти.

Не продължават ли медиите да бъдат арогантен, дори злоупотребяващ с властта участник в политиката и обществото? Не контролира ли огромно внимание и ресурси? Не четат ли хората повече новини от когато и да било преди?

Книгата „От печат: Вестници, журналистика и бизнес новини в дигиталната ера“ показва внезапната и драстична промяна в медийната индустрия. Джордж Брок е ветеран във вестникарската професия и неговото основно притеснение, посочено в книгата, е свързано с институциите, в които е прекарал по-голямата част от кариерата си. В Съединените щати годишните приходи на вестниците от реклама като основен външен източник на финансова подкрепа възлизаха на 63.5 млрд. долара през 2000 година. До 2012 година печалбите намаляха до 19 млрд. долара. (В същия период приходите на Гугъл скочиха от 0 до 46,5 млрд. долара). Заетостта в американската вестникарска индустрия отбелязва спад с 44% в периода 2001-2011 година. В Европейския съюз приходите на вестниците спадат с повече от 10% на година. Във Великобритания тиражът на вестници е намалял с над 25% през 21-и век. Трудно е да се сетим за друга индустрия, изживяваща подобен внезапен срив.

Според Брок журналистиката работи на „пресечената точка между социалната, демократична цел и пазара“. Това затруднява разграничаването на аспекта на икономическата криза в индустрията, която представлява проблем единствено за работодателите и техните служители, и аспекта, който е проблем за всички останали. Както Брок деликатно отбелязва: „Като цяло журналистите са убедени или лесно могат да бъдат убедени, че това, с което се занимават, е толкова важно и значимо, че трябва да им плащат да го правят“, но тази представа е твърде обширна, за да бъде убедителна за хора, които не се занимават с журналистика. Една по-внимателно конструирана версия на това, което журналистите смятат, гласи, че когато са направени добре, институционално произведените новини имат отличителни, обществени предимства. Те могат да събират големи групи от хора с различни гледни точки и интереси в едно споделено, публично общуване. Юрген Хабермас твърди, че възходът на пресата е от съществено значение за създаването на публичната сфера, а вестниците заемат централно място и в идеята на Бенедикт Андерсън за нациите като „въображаеми общности“. Журналистиката предоставя проверена, безпристрастна информация за обществените дела, а не какафония от мнения и противоречащи си твърдения, каквито често се срещат в интернет. Репортерите могат да открият и представят на обществото важни материали, които иначе няма как да стигнат до него, например за задкулисните игри на властта.

Една от причините този възглед за журналистиката да не бъде така широко приет е, че както казва Брок той представлява само малка, ограничена във времето част от цялостната история на пресата. Разказът на Брок започва в края на 16-ти век, а както самият той напомня търговски подкрепената, политически независима, с голям набор от журналисти, масова преса се появява едва през 19-ти век. Преди това пресата е била среда за печатно разпространение на свободното слово и за оповестяване на основна информация за държавата и бизнеса. Терминът журналист, означаващ целодневен труд за осигуряване на препитание, е употребен за първи път във Великобритания около 1830 година. Интервюирането, американско изобретение, се превръща в стандартна британска журналистическа техника чак през 80-те години на 19-ти век. Вестникарската журналистиката, такава каквато я познаваме, е изисквала и изобретяването на бързовъртящите се печатни преси, развити градове, а редакторското съдържание, което превръща новините в успешен бизнес, щедро се допълва от престъпления, спорт, хуманитарни теми и развлечение наред с материали на по-високо ниво. През ранните години на 20-ти век поне елитните вестници започват да зависят икономически от рекламите и дългосрочните абонаменти, а не от уличните продажби и това беше в съответствие със заявеното редакторско верую за трезва, безпристрастна обективност. Но успешните вестници никога не са били особено възвишени. Както казва Брок: „За сериозните новини никога не е имало масова аудитория“. Рентабилните материали плащаха за обществено значимите материали.

През втората половина на 20-ти век, смятана днес от вестникарския бизнес за златна ера, позицията на вестниците започва да отслабва. Според Брок това се дължи главно на появата на радиото и телевизията. В САЩ продажбите на вестници на хиляда души население намаляват с 55% от 1950 до 2008г. Първоначално проблемът не се забелязва, тъй като икономиките в развиващия се свят постигат растеж, населението се увеличава, приходите от реклама нарастват, а загубата на читатели се проявява главно под формата изпадането на по-слабите издания от пазара (преди 200 години в Лондон има над 50 ежедневника), докато по-утвърдените вестници се развиват. Към 1975 става почти невъзможно нов играч на пазара да създаде голям вестник или телевизия заради твърде високите разходи и регулаторни бариери. Предпазени от конкуренция, в миналото за един сезон новинарските организации успяват да съберат, отпечатат и доставят огромно количество желана от хората информации, която не са можели да си набавят от никъде другаде – спортни резултати, кино програми, борсови индекси, както и по-конвенционални новини, всичко в ненарушим пакет. Това им позволява да искат значителни суми от рекламодатели и абонати.

Сателитната и кабелна телевизия и особено интернет слагат внезапен край на защитената позиция на големите новинарски организации и изваждат на показ скритата ерозия на вестникарската аудитория. Преди дефинирането на журналистиката беше лесно, поне за журналистите. Както казва Брок: „журналистите бяха хора, работещи за тези почти-индустриални организации. Голяма част от това, което новинарските организации произвеждат, е репликативно – значителен брой медии отразяват същите истории по сравнително еднакъв начин или просто препакетират публична информация. Работейки от своята сигурна позиция, журналистите са можели да си кажат, че ако произвеждат нещо, то трябва да има икономическа или социална стойност. Тези удобни допускания вече не съществуват. Като бизнес, вестниците са подложени на унищожителна конкуренция от новите участници в рекламните продажби и предоставянето на информация. Като социална дейност, те трябва да достигнат много по-висок стандарт на оригиналност и отличителност.

Ситуацията в журналистиката се променя толкова бързо, че трудно можем да сме сигурни какво се случва. Водят се много дискусии, но те са главно под формата на безкрайна поредица от панелни дебати и блогови публикации, където има доста категорични твърдения, но не чак толкова достоверни данни. Грубо казано, дискутиращите се разделят на две групи: Дигитална група, чиито членове бързо предричат неизбежната и не непременно трагична смърт на познатите ни новинарски организации и група Мейнстрийм медии, чиито последователи гледат всяко ново развитие с надеждата да открият данни, подкрепящи желанието им за връщане на доброто старо време. Когато Buzfeed спечели милиони долари от фирми с рисков капитал или пък обикновен гражданин, притежаващ iPhone, направи първата снимка на събитие от голяма важност и я публикува за глобалната аудитория, тогава Дигиталната група обявява победа. Когато „Ню Йорк Таймс“ въвежда сравнително успешна онлайн абонаментна система, групата Мейнстрийм медии също се смята за победител. Голямото достойнство на книгата на Брок е, че разглежда обстойно, интелигентно и без емоции цялата гама важни въпроси за днешната журналистика. Въпреки че не съдържа много нова информация, тази книга е най-добрият единичен източник на информация за ситуацията като цяло.

Брок е толкова убедителен в представянето на професионалната журналистика като закъсняло и неочаквано развитие в историята на пресата, че спокойно може да предположи, че тя просто би могла да изчезне, без това да звучи мелодраматично или тревожно. „Някой ден в бъдеще може би ще изглежда странно, че в обществото е съществувала една голяма група добре платени служители, чиято работа е била да подбират и предоставят думи и снимки, които хората са гледали, за да могат да опознаят света отвъд това, което са виждали и чували със собствените си очи и уши“. Такова поне е предсказанието на голяма част от Дигиталната група от известно време насам – че производителите на новини и техните потребители могат да създадат, взаимодействайки си, точно копие на почти всичко това, което вестникарската индустрия произвеждаше в най-славните си години, без разходи. От друга страна, тъй като журналистиката е създадена и поддържана много повече от пазарните условия, отколкото от държавната политика, новинарските организации винаги имат възможността да оцелеят, като станат чисто комерсиални и се откажат от възвишената част на журналистиката, която се разви и процъфтя само защото беше субсидирана от други материали. Такъв е случаят във Великобритания с вездесъщите масови таблоиди и в по-малка степен в САЩ, където повечето големи вестници са средноинтелигентни монополи на регионално ниво.

Да работиш в традиционен градски нюзрум означава всеки ден да бъдеш свидетел на един все още впечатляващ индустриален процес. Информационни потоци, идващи от много и разнообразни източници, се сортират, отсяват, преработват и превеждат в ясна и достъпна форма, след което се придвижват в гигантски машини за моментален процес на масово производство, а след това физически се разпределят на стотици хиляди места. Както Брок посочва, тази рутинна процедура не се променя много между 1890 и 1990, така че вестникарският бизнес възнаграждаваше с лидерските си позиции, както от бизнес така и от редакционна гледна точка, хората, които извършваха добре логистично трудните операции. Тогава изведнъж журналистиката изпита нужда от хора, които да преосмислят мисията й, която не беше да развива талант в собствените си редици. От бизнес гледна точка сега това означава впускане в един нов свят, в който читателите са свикнали да получават своите новини безплатно, а рекламодателите имат лукса да плащат значително по-малко, за да достигнат много силно таргетирана аудитория чрез сайтове като Гугъл, Фейсбук и отскоро Туитър.

Брок не се опитва да разреши този проблем, но се наема със задачата да дефинира по-точно социалната стойност на журналистиката, вместо просто да твърди неправдоподобно, че всичко, което журналистите правят е от съществено значение: „Аз бих определил журналистиката като системен, независим опит да се установи своевременно истината за събития и проблеми, които са от значение за обществото“. И той предлага четири подкатегории – проверка, придаване на смисъл на преживяното, свидетелски разказ и разследване. Остава въпросът как тази мисия ще бъде подкрепена, ако не от читатели и рекламодатели. Новините, които четем днес, отговарящи на дефиницията на Брок, често са подкрепени от държавата (такъв е случаят с Би Би Си или Ал-Джазира) или от платежоспособен покровител, който смята за привлекателна ролята на пресата и има други начини за правене на пари. Това не са напълно задоволителни решения на проблема за това как да бъдат подкрепени социално полезните аспекти на журналистиката: държавната подкрепа не е уместна с настоящите ресурси и наклонностите на развития свят, а подкрепата на покровители е случайност, а не гаранция.

Има алтернативи и Брок отбелязва в края на книгата си няколко американски примера за сравнително нови, само онлайн новинарски сайтове, които изглеждат самостоятелни. Усеща се, че Брок опитва да бъде оптимист, но е достатъчно честен, за да отбележи, че всички тези сайтове са все още малки и изпитват затруднения. Трудно е да се каже категорично, и Джордж Брок не го прави, че легендарният „нов бизнес модел“ за новини, който членовете на групата Мейнстрийм медии виждат да се задава, е дошъл или скоро ще дойде. Може би в крайна сметка интернет ще върне журналистиката към по-бърза, технологично усъвършенствана версия на това, което е била, преди появата на комерсиалния вестникарски бизнес.