На 6 април 1967 г. 20-годишният моряк от Военноморските сили на САЩ Дъг Хегдал е изхвърлен зад борда в Тонкинския залив. Там той е изваден от рибарска лодка и предаден на северновиетнамските сили, които го държат като военнопленник в печално известния затвор Хоалo.
Първоначално похитителите му се опитват да го използват за пропагандни цели и в опит да спечели малко време младият моряк се преструва на неграмотен. За негова изненада хитростта му проработва. Северновиетнамските войници започват да го наричат „невероятно глупавия“ и тъй като вярват, че е безобиден, му дават по същество свободата да прави каквото си иска в затвора.
Така по време на двете години в Ханоа Хегдал използва привилегиите си, за да общува със своите съкилийници, да саботира тайно вражески превозни средства и да събира информация за условията в „Ханойския Хилтън“ (както е прекора на затвора). Освен това запомня имената на 256 други военнопленници, включително обявени за изчезнали в бойни действия.
Когато Дъг Хегдал е освободен през 1969 г., този списък с имена донася облекчение на десетки семейства, които са смятали, че близките им са мъртви. А разузнавателните данни, които събира, помагат за спасяването на живота на безброй военнопленници.
Ето неговата история.
Залавянето
Дъг Хегдал е само на 20 години, когато е заловен от северновиетнамците. // Информационна агенция на САЩ
Дъг е роден на 3 септември 1946 г. в Кларк, Южна Дакота, Дъг Хегдал е типично дете от Средния Запад. След завършване на гимназията се записва във Военноморските сили, въпреки че никога не е виждал океана, защото майка му предполага, че там ще се справи по-добре, отколкото ако бъде призован в пехотата.
Като моряк е разпределен на американския кораб „Канбера“, ракетен крайцер, който патрулира в Тонкинския залив.
На 6 април 1967 г., около 4:30 ч. сутринта, Хегдал се озовава зад борда. Има различни версии за това как точно се е случва това: някои твърдят, че е изхвърлен от взрив от вражеско оръдие, докато други предполагат, че може просто да е инцидент.
„Не мога да ви кажа как паднах от кораба“, разказва по-късно Хегдал, както съобщава The Independent. „Знам само, че се качих на палубата. Беше тъмно и те стреляха, а следващото нещо, което си спомням, беше, че бях във водата.“
Всеки случай той пада в Тонкинския залив – а „Канбера“ продължава, оставяйки Хегдал зад себе си.
Той плува във водата в продължение на 12 часа, преди местни рибари да го забележат и да ги качат на лодката си. Разбира се, това едва ли е било спасението, което американският моряк би искал. Хегдал е предаден на северновиетнамските сили, които го вкарват в печално известния затвор Хоало, известен още като „Ханойския Хилтън“.
„Невероятно глупавия“
Похитителите на Дъг Хегдал първоначално предполагат, че той е шпионин на ЦРУ, тъй като смятат, че историята му за падането зад борда е твърде неубедителна. Хегдал не иска да бъде измъчван, но също така няма намерение и доброволно да дава информация. Затова решава да опита друга тактика.
Когато войниците го карат да напише антивоенно изявление срещу Съединените щати, което те да използват за пропаганда, те са остават изненадани, когато той с готовност се съгласява. Тогава Дъг се представя на неграмотен. За да подсили новия си имидж, той започва да говори за приликите между фермите в селските райони на Виетнам и Южна Дакота. Войниците предполагат, че е просто селско момче без образование – и така планът му сработва.
Все пак северновиетнамците смятат, че ще успеят да го научат да чете и пише и след това да го подмамят да подкрепи публично каузата им. За тази цел му назначават учител, но Хегдал изглежда не е в състояние да изпълнява дори най-простите заповеди и скоро хората просто се отказват от него. Наричат го „невероятно глупавия“ и му възлагат да мете затвора. Тъй като предполагат, че е глупав и безобиден, те на практика го оставят да си прави каквото иска…
„Моето вероятно е най-срамното залавяне през цялата Виетнамска война“, казва Хегдал в интервю през 1997 г. „Открих, че защитната ми позиция е просто да се правя на глупак.“
Хегдал обаче е всичко друго, но не и глупак. След като тази роля сваля мишената от гърба му, той вече може тайно да саботира военните усилия на Северен Виетнам.
В затвора
Снимка от въздушно наблюдение на „Ханой Хилтън“ от 1970 г. // Публично достояние
Дъг Хегдал хитрува в продължение на две години, което му дава достатъчно време да подкопае северновиетнамските сили. Все още решени да го използват за пропаганда, похитителите му го извеждат няколко пъти от затвора, което му позволява да запомни точното местоположение на Ханойския хилтън.
В лагера той използва работата си на чистач, за да предава съобщения между затворниците. Веднъж също така поставя мръсотия, пясък и листа в резервоарите за гориво на пет камиона на виетнамската армия, което ги парализира.
Както пише по-късно в едно свое есе лейтенант-командир Ричард Стратън, пилот от ВМС, който е бил затворен в Хоало: „Дъг Хегдал – човек, завършил само гимназия, който падна от кораба си – има 5 вражески камиона на своята сметка. Аз съм световноизвестен „Златен дракон“ с две университетски дипломи, 2000 летателни часа, 300 кацания на самолетоносачи и 22 бойни мисии. Колко вражески камиона имам на сметката си? Нула.“
В един момент Хегдал е разпределен в една килия с лейтенант Джоузеф Крека от ВВС на САЩ. Крека възлага на „невероятно глупавия“ задачата да запомни имената на 256-те военнопленници заедно с лична информация, която може да потвърди самоличността им. Хегдал правил това, като ги изпява по мелодията на „Олд Макдоналд“.
Тогава, през 1969 г., северновиетнамците предлагат на Дъг предсрочно освобождаване. Затворниците са сключили договор, според който никой няма да си тръгва, докато не бъде освободен и последният човек, а всеки, който наруши това обещание, ще се смята за предател. Въпреки това началниците на Хегдал го убеждават да приеме сделката, за да може да сподели събраната от него разузнавателна информация с американски служители.
По това време той неосъзнавал колко ценна ще бъде тази информация.
„Невероятно глупавият“ спасява безброй животи
Дъг Хегдал (вдясно) с Дик Стратън и съпругата му Алис. // Семейство Стратън
Дъг Хегдал е освободен на 5 август 1969 г. При завръщането си в САЩ той изрежда имената на 256-те мъже, с които е бил в затвора, и споделя с представители на Пентагона разкази за ужасяващите условия, в които са се намирали военнопленниците.
Тази информация помага на американските военни да прекласифицират 63 военнослужещи, които са били в списъка за безследно изчезнали, в статут на военнопленници. Това донася огромно облекчение на близките им, много от които предполафат, че мъжете са мъртви.
Наличието на имената на затворниците също така дава на САЩ възможност да преговарят. Според The Independent Роджър Шийлдс, бивш заместник-помощник на министъра на отбраната по въпросите на военнопленниците и военноинвалидите, си спомня, че правителството на САЩ казва на северновиетнамците: „Вие сте отговорни за спасяването и оцеляването на тези мъже.“
Нещо повече, предоставената от Дъг информация за условията в затвора Хоало оказва международен натиск върху Северен Виетнам да спре бруталните изтезания на военнопленниците. Това вероятно е спасило човешки животи и всичко това е благодарение на един „Невероятно глупавият“ 20-годишен младеж.
Хегдал е уволнен с почести от Военноморските сили на САЩ през юли 1970 г. и продължава да преподава умения за оцеляване в Училището за оцеляване на военните в Сан Диего. Пенсионира се през 2001 г. и оттогава води доста личен живот.