Тялото ни помни психологически травми, дори след като умът ни ги е забравил

Как травматичните събития се отразяват на тялото ни? Ново проучване си поставя за цел да изследва три ключови области: автономната нервна система, имунна система и ендокринната система. И установява промени в тези ключови биологични системи, които остават откриваеми дори когато лицето съобщава за добро психологическо състояние. Изглежда, че тялото си спомня за травмата дори след като умът е започнал да се справя с нея.

Предишни изследвания показват, че при преживелите травматични събития като цяло тялото се променя. Това може да се види в множество биологични маркери, включително по-висок сърдечен ритъм, автономна реактивност и по-висок слюнчен кортизол в следобедно време, наред с други.

Ново проучване си поставя за цел да разбере как травмата влияе върху биологичните процеси чрез провеждане на безпрецедентна дългосрочна и ретроспективна оценка на 60 оцелели от бомбения атентат в Оклахома сити, извършен през 1995 г. Оценяват се специфични биомаркери и се разглежда сравнението между оцелелите и тези на 23-ма контролни участници, които не са преживели инцидента (и съответно нямат травма от него).

Маркерите включват реактивността на сърдечния ритъм и кръвното налягане, сутрешните нива на кортизол и цитокините интерлевкин 1-β (IL-1β) и интерлевкин 2-R (IL-2R). Тези цитокини са свързани с имунната функция, като IL-1β инициира възпаление, когато тялото е болно или увредено, докато IL-2R активира Т-клетките за борба с инфекциите и болестите.

Резултатите разкриват, че оцелелите имат по-висок IL-1β в сравнение с контролната група, но по-нисък IL-2R. При тях се наблюдават и по-ниски сутрешни нива на кортизол, както и по-високо диастолно кръвно налягане в покой.

Проучването провежда и интервюта за оценка на психичното здраве сред всички участници, като констатациите са, че резултатите на оцелелите за посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и депресия като цяло са ниски и не се различават значително от контролната група. Те обаче съобщават за по-лошо общо физическо състояние, въпреки че са били здрави от медицинска гледна точка.

Тези резултати са интересни, защото изглежда, че реакцията на организма на стрес не се отразява на самооценката на емоционалното състояние на оцелелите. При тези хора трайните последици от травматичното събитие са били по-видими във физиологията им, отколкото в психологията.

„След като сте преживели тежка травма, биологичните ви системи може вече да не са в типичната изходна позиция; нещата са се променили“, казва в изявление съавторът на изследването д-р Рейчъл Зетл, клиничен доцент в катедрата по психиатрия и поведенчески науки в Медицинския колеж на Университета в Оклахома. „Не само съзнанието ни помни травмата, но и биологичните ни процеси. Тя променя физическото ви същество.“

* * *

Проучването е първото по рода си, което цялостно изследва дългосрочните биологични реакции на стрес в три физиологични системи при оцелели от едно и също (терористично в този случай) събитие. То също така повдига нови съображения за дългосрочното здраве на оцелелите от екстремни травми, тъй като повишеният IL-1β обикновено се наблюдава при хора със заболявания и възпаления, но участниците, включени в проучването, са били здрави от медицинска гледна точка.