Историята на Алберт Хофман: Денят на велосипеда и изобретяването на ЛСД

През 1938 г. швейцарският химик Алберт Хофман синтезира активните съединения на мораво рогче – токсична гъба, която обикновено расте по зърнените култури – в опит да създаде стимулатор на кръвообращението и дишането. Вместо това той случайно открива диетиламид на лизергиновата киселина (LSD).

Той обаче осъзнава значението на наркотика едва 5 години по-късно.

През 1943 г. Хофман случайно поглъща веществото и става първият човек, който изпитва ефектите му. Скоро след това, на 19 април 1943 г., той умишлено приема 250 микрограма и се прибира с велосипед вкъщи от лабораторията си. Това събитие поставя началото на ролята на ЛСД в психеделичните изследвания и проправя пътя за употребата му като развлекателен наркотик.

Откритието оказва огромно влияние върху изучаването на съзнанието и психеделичните вещества. Днес светът признава работата на Хофман всяка година на 19 април, който ден е и известен като „Денят на велосипеда“.

Това е историята на откривателя и най-трудното пътуване с велосипед в историята.

Ранен живот и кариера

Алберт Хофман е роден на 11 януари 1906 г. в Баден, Швейцария, в семейството на Адолф и Елизабет Хофман. Въпреки че е възпитан като протестант, Хофман е очарован от мистичното още като дете и чувства дълбока връзка с природата. Така се заражда силният му стремеж да разбере света и материалите, от които е изграден.

През 1926 г. Хофман се записва в програмата по химия на Университета в Цюрих, като се фокусира върху химичните процеси в растенията и животните. Дипломира през 1929 г., като получава докторска степен едва на 23-годишна възраст.

Докато разсъждава за избора си на кариера по време на конференцията „Светове на съзнанието“ през 1996 г. в Хайделберг, Германия, Хофман заявява:

„Това решение не беше лесно за мен. Вече се бях явил на матура по латински език и затова кариерата в областта на хуманитарните науки ми изпъкваше най-ярко на преден план. Освен това артистичният път също беше съблазнителен. В крайна сметка обаче проблемът с теоретичните знания ме накара да уча химия, което беше голяма изненада за всички, които ме познаваха.“

След като се дипломира, Хофман приема работа във фармацевтично-химическата изследователска лаборатория Sandoz в Базел, Швейцария.

„Това, което ме привлече към тази работа, беше изследователската програма, предприета от директора професор Артър Стол, по съвет на известния носител на Нобелова награда професор Ричард Вилщатер“, обяснява Хофман на конференцията „Светове на съзнанието“. „А именно изолирането и пречистването на активните принципи на добре познати лечебни растения, както и тяхното химическо модифициране.“

В тази си нова роля Хофман взема съдбоносното решение да изследва гъбата Claviceps purpurea и нейните производни – несъзнателно приближавайки света към откриването на ЛСД.

Психеделични ефекти

Claviceps purpurea

На 16 ноември 1938 г. Алберт Хофман успешно синтезира ЛСД от деривати на лизергиновата киселина – градивните елементи, от които се състои гъбата.

По онова време той иска да разработи стимулатор на кръвообращението и дишането. След като слива лизергиновата киселина с други съединения, при 25-ия опит създава диетиламид на киселината (LSD-25).

Но LSD-25 се счита за безполезен при тестовете върху животни. Изследователите отбелязват, че наркотикът предизвиква безпокойство, но иначе изглежда няма ефект. Така LSD-25 е остава настрана в продължение на 5 години.

След това, през 1943 г., Хофман разглежда съединението за втори път и случайно поглъща малко от него – което му показва неговите халюциногенни свойства.

„Изпитвах забележително безпокойство, съчетано с лек световъртеж“, пише той в автобиографията си от 1979 г. „Вкъщи си легнах и потънах в едно не неприятно опиянено състояние, характерно с изключително стимулирано въображение. В състояние, подобно на сън, със затворени очи (дневната светлина ми се стори неприятно ослепителна), възприех непрекъснат поток от фантастични картини, необикновени форми с интензивна, калейдоскопична игра на цветовете. След около 2 часа това състояние отшумя.“

Три дни по-късно Хофман решава да вземе още една доза. Но този път резултатите не са толкова приятни…

Най-трудното каране на колело в историята

Хартия за зацапване, илюстрираща опита на Хофман да кара колело под въздействието на ЛСД. // Wikimedia Commons

На 19 април 1943 г. Алберт Хофман умишлено приема 250 микрограма ЛСД, за да продължи да изследва ефектите му. Той описва второто надрусване с ужасяващи думи.

В различни моменти Хофман се затруднява да говори разбираемо, развива тревожност и параноя, страхува се, че полудява или че умира, и съобщава, че вижда ужасяващи същества, които се движат около него, и се чувства така, сякаш го обсебват тъмни създания.

Той е толкова неспособен, че моли асистента си да го придружи до дома и двамата тръгват от лабораторията с велосипеди. За това ужасяващо пътуване Хофман пише:

„Всичко в зрителното ми поле се колебаеше и се изкривяваше, сякаш го гледах в криво огледало. Освен това имах усещането, че не мога да помръдна от мястото. Въпреки това по-късно моят асистент ми каза, че сме пътували много бързо.“

След като Хофман пристига у дома, лекар го преглежда и установява, че не е в опасност, а лошите ефекти на наркотика постепенно отшумяват и той успява да се наслади на преживяването.

„Калейдоскопични, фантастични образи нахлуваха в мен, редуваха се, разнообразяваха се, отваряха се и след това се затваряха в кръгове и спирали, избухваха в цветни фонтани, пренареждаха се и се хибридизираха в постоянно движение“, пише Хофман. „Особено забележително беше как всяко акустично възприятие, като например звукът от дръжката на вратата или преминаващ автомобил, се трансформираше в оптично. Всеки звук пораждаше ярко променящ се образ, със собствена последователна форма и цвят“.

Наследството на Алберт Хофман и неговото творение

Хофман през 2006 г. // Wikimedia Commons / CC BY-SA 2.0 de

В годините след изобретяването на наркотика, той е използван в различни противоречиви експерименти върху американски военни и психиатрични пациенти.

И крайна сметка ЛСД се превръща в ключов аспект на контракултурното движение през 60-те години на ХХ век. През 1968 г. Съединените щати забраняват наркотика поради предполагаемите му опасности.

От своя страна Хофман казва, че е приемал ЛСД стотици пъти и смята, че може да се използва, за да помогне на хората да разберат мястото си в природния и духовния свят. Но той също така вярва, че киселината може да бъде опасна, и не насърчава употребата ѝ за развлечение, като твърди, че трябва да бъде контролирано вещество.

Алберт Хофман умира през 2008 г. на 102-годишна възраст. Паметта му обаче продължава да живее чрез неговото изобретение.

Денят на велосипеда, отбелязван на 19 април, не е непременно празник (с изключение на някои ентусиасти, които решават да го превърнат в такъв), а по-скоро начин да се признае един човек, неговото невероятно откритие и случайния начин, по който се случва всичко.