В Конгреса на САЩ се използват рекордно малко факти и доказателства

Знаем какви мощни и безконтролни глупости се говорят в парламентите навсякъде по света – не само в България, но и в САЩ и Русия. Но дали това не е нормата по принцип? Дали нарастването на „алтернативните факти“, изнасяни от високопоставени лица, е по-разпространено сега, отколкото преди години, или всичко е просто въпрос на възприятие?

Е, едно проучване разглежда над 8 милиона политически речи, произнесени в Конгреса на САЩ за период от 140 години, и установява, че никога досега членовете на Конгреса не са основавали възгледите и реториката си повече на лични убеждения и по-малко на факти.

Интересно е, че екипът забелязва значителен спад в използването на факти в политическата реторика от 70-те години на миналия век насам, като сегашната точка е най-ниската. През същия период екипът наблюдава и спад в продуктивността на законодателната дейност, нарастване на политическата поляризация в рамките на партийното разделение и увеличаване на икономическото неравенство в САЩ.

Изследователите, ръководени от Дейвид Гарсия, професор по социални и поведенчески науки в Университета в Констанц, са от Обединеното кралство, Израел, Австралия и Германия. Заедно те изследват политическата реторика, използвана в речите в Конгреса през годините между 1879 и 2022 г., като се фокусират върху това как политиците изразяват в езика си своите схващания за истината – по същество, по-вероятно ли е да използват обективни факти или своето непотвърдено мнение?

„В много демокрации в момента има голяма загриженост за „разпадането на истината“: размиването на границата между факти и измислици, което не само подхранва поляризацията, но и подкопава общественото доверие в институциите“, обяснява Гарсия в изявление.

Противно на това, което някои смятат, политически биом, който се състои само от основани на доказателства дискусии и „аргументирани“ дебати, не е непременно идеален. Интуицията и емоционалните субективни измерения също могат да бъдат ценни за изследването и разрешаването на социални проблеми.

„Продуктивният демократичен дискурс балансира между основаните на доказателства и на интуицията схващания за истината“, добави Гарсия.

Ако обаче на фактите се придава по-малка тежест и балансът е нарушен, това може сериозно да застраши политиката. За съжаление точно това се случва в речите в Конгреса на САЩ.

Между 1879 г. и средата на ХХ в. в речите се използват сравнително балансирано и стабилно както факти, така и аргументи, изхождащи от инстинкта. След 1940 г. балансът се накланя в полза на фактите, които достигат своя връх в средата на 70-те години. От 1976 г. до 2022 г. фактите само губят своята тежест, отстъпвайки място на значителен ръст на изказванията по интуиция, като настоящият период представлява исторически минимум за дискурса, основан на доказателства. Този спад се споделя от всички американски партии, въпреки че от 2021 г. насам е най-изразен сред републиканците.

Тези констатации не се ограничават и до речите в Конгреса. Екипът открива подобни резултати и при анализа на публикациите в Twitter на членове на Конгреса от 2011 до 2022 г.

„Един от забележителните аспекти на нашите резултати е силната връзка между езика, основан на доказателства, и резултатите“, обяснява професор Стефан Левандовски, ръководител на катедрата по когнитивна психология в Бристолския университет. „Колкото повече речите в Конгреса отразяват разчитането на доказателства и факти, а не на интуиция, толкова по-добри са резултатите от работата на институцията и толкова по-малка е поляризацията между партиите. Обратно, нарастващото разчитане на езика, основан на интуицията, от 70-те години на миналия век насам се свързва с влошаване на работата и увеличаване на поляризацията. Очевидно има значение как политиците използват езика в законодателната власт.“

За да анализира 8 милиона речи, екипът е трябвало да разчита на специфични компютърни методи за анализ на данни.

„Предприехме мащабни усилия, за да проследим дългосрочните тенденции в развитието на езика на Конгреса на САЩ, като анализирахме архивите, които обхващат почти 15 десетилетия“, обяснява първият автор Сегун Аройехун.

Екипът започна с идентифицирането на отделни ключови думи, които са представителни за изказа, основан на доказателства или интуиция. В крайна сметка те разполагат с 49 думи за език на факти – като „анализ“, „данни“, „констатации“ и „разследване“ – и 35 ключови думи за език на интуиция – като „гледна точка“, „здрав разум“, „предположение“ и „вярвам“.

След това те изчисляват съотношенията на съответните категории ключови думи. В резултат на това е получена цифра, която ако е положителна, се обсъждат повече фактите, а ако е отрицателна – повече лични мнения.

Този метод всъщност е разработен за по-ранно проучване от съавтора Яна Ласер, професор по анализ на данни в Университета в Грац от 2024 г. В това по-ранно проучване тя разглежда публикациите в Twitter на членове на Конгреса в периода 2011-2022 г. и открива резултати, подобни на тези, които разкрива тази последна работа.

„Дори през този период се наблюдава промяна в стила на аргументация“, казва Ласер. „Личните убеждения постепенно придобиха по-голямо значение и все по-често бяха представяни отделно от научните факти.“