Джон Джейкъб Астор IV: Историята на най-богатият човек на Титаник

Веднага след като разбира, че „Титаник“ се е ударил в айсберг през нощта на 14 април 1912 г., Джон Джейкъб Астор IV се впуска в действие: събужда бременната си съпруга, казва ѝ да си сложи най-топлите дрехи и всичките си бижута, след което я завежда на палубата на кораба, качва я на спасителна лодка – и обещава, че ще я види на сутринта.

Но двамата никога повече няма да се съберат. За последен път го виждат да пуши цигара на палубата на обречения кораб, когато той започва да потъва, а тялото му е намерено седмица по-късно в ледените води на Северния Атлантик.

През изминалия век Джон Джейкъб Астор IV е запомнен най-вече с това, че е бил най-богатият пътник на „Титаник“.

И така, кой е бил той? И как животът му го довежда до фаталното качване на борда на „Титаник“ през април 1912 г.?

Това е неговата история.

Привилегия в Ню Йорк

Джон Джейкъб Астор IV, около 1895 г.

Роден на 13 юли 1864 г. в Райнбек, Ню Йорк, Джон Джейкъб Астор IV живее привилегирован живот от самото начало. Той е правнук на Джон Джейкъб Астор, имигрант от днешна Германия, който натрупва богатството си с търговия с кожи и недвижими имоти в Ню Йорк. Което означава, че Джон IV се ражда във висшите прослойки на обществото – и се възползва значително от това.

Посещава елитни училища, включително Харвард, а по-късно продължава семейната традиция да инвестира в недвижими имоти. През 1897 г. ръководи изграждането на хотелите Уалдорф-Астория и Св. Реджис Ню Йорк през 1905 г. и Никербокер през 1906 г.

Уалдорф-Астория се превръща в символ на разкош, а Св. Реджис Ню Йорк е наречен от The New York Times през 1904 г. „най-добрият хотел в Америка“. Но интересите на Астор не се ограничават само до строителството.

Джон Джейкъб Астор IV е също така изобретател, който проектира спирачка за велосипед и подобрен турбинен двигател; патриот, който предлага използването на яхтата си „Нурмахал“ на американския флот по време на Испано-американската война; и писател, който през 1894 г. написва научнофантастичен роман, наречен „Пътуване в други светове“, в който си представя какъв би бил животът през 2000 г.

Покрай всичко Астор се жени за Ава Лоул Уилинг и има две деца: Винсънт и Алис. Разводът им през 1909 г. след 18-годишен брак предизвиква скандал в нюйоркското общество, както и вторият брак на Астор с много по-младата Мадлин Талмейдж Форс през 1911 г. (той е на 47 години, а Мадлин – едва на 18).

Скандалът около брака им през 1911 г. е една от причините Джон и Мадлен да решат да пътуват в чужбина след сватбата си.

За да избегнат скандала, младоженците решават да пътуват в чужбина. Но след като Мадлен забременява, Джон им резервира пътуване обратно до Ню Йорк през април 1912 г. И естествнео избира най-луксозния кораб на разположение – новият Титаник.

Мадлен и Джон Джейкъб Астор се качват на борда в Шербург, Франция, на 10 април 1912 г. Като пътници от първа класа, те се радват на многобройните удобства на кораба, като например фитнес залата. Възможно е допълнителен комфорт да им е доставил и фактът, че капитан Едуард Смит е бил толкова харесван от богатите пътници, че е бил известен като „капитанът на милионерите“.

Асторови познават някои хората на борда на Титаник, включително светската дама Моли Браун, с която са пътували за кратко в Египет. Но двойката не социалничи много-много – Мадлен, бременна в петия месец, прекарва повечето време в почивка в каютата им в първа класа на палубата С.

През нощта на 14 април 1912 г. Асторови спят, когато Титаник се удря в айсберг около 23:40 ч. Според разказ на Мадлен съпругът ѝ я събужда и ѝ казва, че има някакъв проблем. Той отива да разследва и когато се връща, лицето му е „по-сериозно от преди“, но я уверява, че не са в опасност. Мадлен си спомня, че съпругът ѝ остава спокоен, докато ѝ помагал да се облече в топли дрехи и да си сложи бижута, а след това двамата се качват на палубата, където се събират с други пътници.

В този момент Джон прави всичко възможно, за да увери Мадлен в тяхната безопасност. Когато около полунощ офицерите на кораба започват да пълнят спасителните лодки, той казва: „Тук сме в по-голяма безопасност, отколкото в тази малка лодка“.

Но когато ситуацията става все по-тежка, Астор променя мнението си и около 1:45 ч. помага на Мадлен да влезе в спасителна лодка 4. Според показанията на пътника от Титаник Арчибалд Грейси Астор пита дали може да придружи съпругата си, но вторият офицер, Чарлз Лайтълър, му казва, че не се допускат мъже в спасителните лодки, докато всички жени не се качат.

Астор отговаря: „Добре, кажете ми какъв е номерът на тази лодка, за да мога да я намеря после“. (От своя страна Лайтолър смята, че Астор е искал да знае номера на спасителната лодка, за да може по-късно да съди White Star Line, компанията, която построява Титаник.)

От своя страна Мадлен заявява, че съпругът ѝ е „най-спокойният човек“ на кораба, дори след като му отказват място в спасителната лодка. Когато спускат лодката, той ѝ казва: „Морето е спокойно и ти ще се оправиш. В добри ръце си, ще се срещнем на сутринта.“

Разбира се, Мадлен никога повече не вижда съпруга си.

За последен път Астор е видян жив на палубата, облечен в костюм, да пуши цигара. Скоро след това той става един от приблизително 1500-те души, загинали при потъването на Титаник.

Мадлен Астор и синът ѝ Джон Джейкъб Астор VI.

Мадлен Астор и останалите оцелели в крайна сметка са спасени от ледените води на Северния Атлантик около 4:00 ч. сутринта, когато пристига корабът Карпатия. Дни по-късно други кораби претърсват района за тела и на 22 април Маккей-Бенет намира тялото на Джон.

Инициалите му, J.J.A., били зашити на яката му, а със себе си той имал редица ценности: над 2000 американски долара (както и британски и френски пари), множество бижута и златен джобен часовник (часовникът му бе продаден на търг за 1,46 млн. долара миналата година).

Въпреки че според някои доклади тялото му е смазано и покрито със сажди – което предполага, че е убит от един от комините на Титаник – според други тялото му е в перфектно състояние. Когато умира, той е на 47 години и въпреки че е трудно да се изчисли точно нетното му състояние, се предполага, че то е около 87 милиона долара (няколко милиарда в днешни пари).

Джобният часовник на Джон Джейкъб Астор IV е един от най-забележителните артефакти, открити при трагичното потъване на популярния лайнер.

Астор завещава по-голямата част от състоянието си на най-големия си син Винсънт, въпреки че е щедър и към съпругата си. Той оставя на Мадлен, която през август същата година ражда сина им Джон Джейкъб Астор VI, 100 000 долара (днес около 2,75 млн.), дома си на Пето авеню и попечителски фонд от 5 млн. долара. Той също така оставя на сина им попечителски фонд от 3 млн. долара (82,6 млн. долара). В завещанието на Астор се посочва също, че Мадлен ще загуби къщата и фонда, ако се омъжи повторно, и когато го прави през 1916 г., тя се отказва и от двете.

През изминалото столетие, докато мнозина се занимават с въпроса защо е потънал Титаник, Джон IV изненадващо се оказва в центъра на една от най-странните конспиративни теории за трагедията. Тя гласи, че Джей Пи Морган е организирал потъването, за да убие конкурентите си на борда – включително Астор. Въпреки това няма нищо съществено в подкрепа на това твърдение.

В крайна сметка Джон остава една от най-известните жертви на Титаник. Но той е и пример за това, че богатството и славата на човек невинаги му помагат, когато се случи катастрофа. Въпреки че е най-богатият пътник на „Титаник“, Астор потъва заедно с него и в крайна сметка нито фамилията му, нито богатството му не могат да го спасят.