От седемте чудеса на древния свят единствено Голямата пирамида в Гиза в Египет е запазена и до днес. Докато археолозите и учените са открили местата на 6 от тези величествени постройки, местоположението на една им убягва в продължение на векове: Висящите градини във Вавилон.
Най-често разказваната история гласи, че Градините са построени през VI в. пр.н.е. по заповед на цар Навуходоносор II, вторият цар на Нововавилонската империя. Наред с демонстрацията на величието на империята си, той искал да построи богатата градина като подарък за своята съпруга, която тъжала по пищната зеленина на родината си.
Навуходоносор II със съпругата си Амитида Мидийска
Те често са представяни като комплексна, терасовидна структура, наподобяваща храм с екзотични растения и дървета от цялата империя и отвъд нея. В древни времена това трябва да е било наистина забележително зрелище като никое друго на планетата.
Но тъй като никога не са откривани археологически останки, всички сведения за мястото идват от древни източници, които често са ненадеждни.
Още по-загадъчно е, че в някои ключови извори Градините изобщо не се споменава. Да вземем Херодот, прочутият гръцки историк, известен като „бащата на историята“, който в средата на V в. пр.н.е. пише обширно за Вавилон, но не споменава нито веднъж за спиращата дъха постройка. Много други учени от онова време също правят този пропуск.
Географски Висящите градини се отличават малко от останалите шест чудеса. Вавилон е разположен в сърцето на речната система Тигър-Ефрат, но всички останали са разположени по-близо до средиземноморското крайбрежие, което ги прави много по-достъпни за древните автори, които са ги документирали.
Въпреки това трябва да сме сигурни, че градините са се намирали някъде около Вавилон, древния град, който се намира в днешен Ирак, южно от Багдад.
Южния дворец
Между 1899 г. и 1917 г. немският археолог Роберт Колдеуей извършва обстойни разкопки на Южния дворец в Ирак и открива руините на сводеста структура в североизточния му ъгъл. Той е убеден, че тази структура е основата на легендарните градини. Нейните дебели, солидни стени изглеждали умело проектирани, за да издържат тежестта на огромната суперструктура над тях, а доказателствата за кладенци сочат, че е имало усъвършенствана система за напояване, която да поддържа богатата растителност хидратирана.
Днес повечето изследователи не вярват на подозренията на Колдеуей. Преобладава мнението, че впечатляващата му структура всъщност е била просто склад. Големи части от Вавилон са разкопани през XX в., но няма и следа от някаква значителна градина.
Може би чудото изобщо не се е намирало във Вавилон. Стефани Дали, учен и бивш преподавател по асириология в Оксфордския университет, представя убедителни доказателства, че те всъщност са построени в Ниневия, в Северна Месопотамия, от асирийците – не от южните им съперници, вавилонците. Това би поставило градините в Северен Ирак, по-близо до съвременния град Мосул.
Чрез анализ на вавилонски и асирийски клинописни текстове тя твърди, че красивият и величествен проект е дело на асирийския цар Сенахериб и е снабден със сложни напоителни системи, акведукти и устройство за вдигане на вода. Объркването, твърди Дейли, възниква заради завладяването на Вавилон от асирийците през 689 г. пр.н.е., което довежда до това, че Ниневия е наречена „Новият Вавилон“.
Това е интригуваща идея, но физическите руини на градината все още не са открити, поради което съдбата на най-загадъчното изгубено чудо на света остава неразгадана.