Защо не трябва да се чешете, когато ви излезе обрив?

Колко пъти са ви казвали да не се чешете по обрива, когато сте били дете, защото само ще го влошите? Е, оказва се, че този съвет е правилен и сега знаем защо, от ново проучване върху мишки.

Чесането на сърбеж може да бъде изключително приятно, особено ако самият сърбеж е от по-силните. Всеки е бил ухапван от комар или някакво друго насекомо и знае колко силно е желанието да забиеш ноктите си в тази подута червена следа. Това е еволюционно запазена поведенческа реакция при дразнене на кожата.

Това повдига въпроса: щом усещането е толкова приятно, как може чесането да е вредно?

„Чесането често е приятно, което предполага, че за да е еволюирало, това поведение трябва да носи някаква полза“, казва в изявление Даниел Каплан, професор по дерматология и имунология в университета в Питсбърг и главен автор на новото изследване.

„Нашето проучване помага за разрешаването на този парадокс, като предоставя доказателства, че чесането осигурява защита и срещу бактериални кожни инфекции.“

Алергичният контактен дерматит е алергична реакция към алергени, които дразнят кожата ни. Той може да идва от различни източници, включително контакт с гума, козметика или лепила, както и с растения като отровен бръшлян, слънчоглед, хризантеми и лалета, някои метали като никел или кобалт и дори лекарства, като антибиотици. Разбира се, симптомите на това състояние могат да включват развитието на сърбящи, подути обриви.

Ако не сте в състояние да устоите, може да решите да разчешете тези червени петна, но това може да предизвика допълнително възпаление, което да направи сърбежа по-силен и да забави времето за възстановяване.

И така, какво се крие зад този порочен кръг? Ами за да го изследват, Каплан и колегите му използват алергени, които предизвикват сърбеж, за да предизвикат симптоми, подобни на екзема, върху ушите на „нормални мишки“ и такива, които не усещат сърбеж, защото им липсва определен неврон.

Когато на нормалните се позволява да се чешат, ушите им се подуват и възпаляват с имунни клетки, наречени неутрофили. Мишките, които не могат да си чешат ушите – или защото носят малки конуси, които се слагат на кучетата след ветеринар, или защото им липсва неврона – имат по-слабо подуване и възпаление.

Това показва, че чесането наистина допълнително влошава състоянието на кожата.

На следващо място изследователите показаха, че чесането също така кара невроните, които усещат болка, да освобождават съединение с научнофантастичното име субстанция Р. Това е невропептид, който действа като невротрансмитер и невромодулатор, а когато се освободи, активира мастоцитите – ключови за координирането на възпалението, които предизвикват сърбеж и възпаление чрез набиране на неутрофили.

„При контактния дерматит мастоцитите се активират директно от алергените, което стимулира лекото възпаление и сърбежа“, добавя Каплан. „В отговор на чешането, освобождаването на субстанция Р активира мастоцитите по втори път – така че причината, поради която чешането предизвиква още по-силно възпаление в кожата, е, че мастоцитите са синергично активирани по два пътя.“

Мастоцитите са коварни гадинки. Те са отговорни за редица възпалителни състояния на кожата и алергични реакции, но също така помагат за защитата от бактерии и други патогени. Изследователите предполагат, че това може да означава, че активирането на мастоцитите, предизвикано от чесане, може да повлияе на кожния микробиом.

Експериментите, ръководени от Марлис Мейзел, доцент по имунология в университета Пит и съавтор на новото изследване, показват, че почесването намалява количеството на Staphylococcus aureus – най-често срещаната бактерия, свързана с кожни инфекции – върху кожата.

„Откритието, че чесането подобрява защитата срещу Staphylococcus aureus, предполага, че то може да бъде полезно в някои случаи“, казва Каплан. „Но вредите, които нанася, вероятно надвишават тази полза, когато сърбежът е хроничен.“

Каплан и колегите му сега проучват нови терапии за дерматит и други кожни заболявания, включително розацея и уртикария, които потискат възпалението, като се насочват към рецепторите на мастоцитите.