Наистина ли човешкият организъм се обновява на всеки 7 години?

Това е един забавен „факт“, който много от нас са чували и преди: че тялото ни се подменя на всеки 7 години. Проблемът е, че това не е точно така – ето какво всъщност се случва:

Първо е добре да разберем защо това се е превърнало в толкова популярен мит. Вероятно става дума за статия от 2005 г., в която се използва нов (по онова време) метод за датиране на човешки клетки, като един от авторите на статията твърди, че средната им продължителност на живот е около 7 до 10 години.

Ако човешкото тяло беше съставено от един-единствен вид клетки, тогава може би щеше да има поне някакъв елемент на истина в това – на всеки горе-долу 7 години, всички те щяха да се делят и след това да умират точно по едно и също време, като по часовник.

В действителност обаче телата ни са съставени от сложна съвкупност от най-различни видове клетки с най-различни нужди и функции, подредени в органи също с различни нужди и функции. Това означава, че някои клетки в човешкото тяло се регенерират много по-бързо от други – а осредняването на тази скорост на практика не ни дава нищо.

Да вземем например клетките, които изграждат най-горния слой на лигавицата на стомаха ни – повърхностните лигавични или фовеоларни клетки. Тяхното предназначение е да произвеждат слуз, която предпазва вътрешността на стомаха от разяждащата киселина, която той произвежда. Тъй като са първата линия на защита, е доста важно да са в отлична форма; като се има предвид това, логично е да имат и съответно доста бърз оборот на смяна – и той е около 10 дни.

Всъщност епителните клетки на стомашно-чревния тракт (тези, които покриват целия храносмилателен тракт, а не само стомаха) съставляват около 12% от клетъчния оборот, който човешкото тяло осъществява всеки ден; това не е малко, тъй като цялото тяло обновява 330 милиарда клетки дневно. От тях най-голям е дялът на кръвните клетки, като червените кръвни клетки, чиято средна продължителност на живота е около 120 дни, съставляват 65% от общия дневен оборот, а всички видове кръвни клетки – почти 90%.

Има и клетки, които носим със себе си през целия си живот, като тези в централната нервна система. Ето защо нараняванията на главния и гръбначния мозък се считат за толкова сериозни – засегнатите неврони обикновено не се възстановяват спонтанно. Без увреждане обаче те ще продължат да съществуват толкова дълго, колкото и тялото, в което се намират – а някои учени смятат, че могат да оцелеят и след кончината на човек – ако бъдат трансплантирани.