Защо Грамите се наричат „Грами“?
Да, „Grammy“ е съкращение от „gramophone“. Но историята е малко по-обширна.
Не е случайно, че „Оскар“, „Еми“ и „Тони“ имат имена, които обикновено се използват за хора (макар че не всички са кръстени на конкретни хора). Но е случайност, че Грами се кава така.
През 1957 г. американската музикална индустрия създава Националната академия за звукозаписни изкуства и науки (NARAS, сега известна само като Звукозаписна академия) като отговор на подобни организации в киното и телевизията. „Смятаме, че е крайно време звукозаписната индустрия да порасне и да получи малко признание за ролята си в развлекателния бранш“, казва тогава пред пресата изпълнителният директор на Columbia Records Пол Уестън, новоизбраният президент на холивудския клон на NARAS.
Основната функция на групата е да отбележи последните музикални постижения с голяма церемония и връчване на награди – трябва само да решат как да нарекат тези награди. Един от вариантите беше „Eddies“ в знак на почит към Томас Едисон, ключова фигура в ранната история на музикалните записи. Емил Берлинер е използвал фонографа на Едисон, за да изобрети грамофона.
NARAS се спира на грамофоните като дизайн за самите статуетки. Но през пролетта на 1959 г., когато до първата церемония остават само няколко седмици, те все още не са избрали име. Така че се обръщат към обществеността. „Уестън предлага 25 албума за който изпрати най-доброто предложение на Звукозаписната академия на адрес булевард „Сънсет“ 9157, Холивуд“, пише Боб Томас от АП в началото на април същата година. „Какво ще кажете за Disky?“
Излишно е да казвамe, че Disky и Eddie са отхвърлени в полза на Grammy, което е изпратено от много хора. Тъй като Роузджай Елизабет Дана е изпратила писмото си първа, тя получи голямата награда. Дана, тридесет и няколко годишна жителка на Ню Орлиънс, се вдъхновява от спомените си как израства си с грамофон в хола.
„Пусках музика на тази малка машина през цялото време“, казва тя пред АП през 1983 г. „Понякога ставаше много силно и майка ми викаше: „Намали звука на грамофона“. След като научава, че е спечелила, Дана иска от Академията нещо повече от обещаните 25 грамофонни плочи: собствена награда „Грами“. Но й казват, че „това е против правилата, че само победителите имат право да притежават Грами“, спомня си тя.
Първата церемония по връчването на наградите е банкет с официален дрескод, който се провежда в Лос Анджелис (с паралелно събитие за членовете на NARAS в Ню Йорк) на 4 май 1959 г. Победителите варират от Ела Фицджералд и Хенри Манчини до Алвин енд дъ чипмънкс – или по-точно Рос Багдасарян, който ги създава и озвучава. Групата, която тогава се казва „Дейвид Севил енд дъ чипмънкс“, взема три златни грамофона за песента във видеото по-горе.
