Какво всъщност е миризмата на сняг?
Има ли изобщо снегът аромат? Логичната част на мозъка ви може да каже „не“: снегът е просто замръзнала вода и следователно няма мирис. Но немалко хора могат да усетят, че се задава снежна буря въз основа на познато усещане в носа си и те знаят, че отговорът не е толкова прост.
И така, какво точно се случва, когато човек „усети“ миризма на метеорологично събитие? Отговорът е свързан не толкова със специфичните молекули на миризмата, колкото с климата, в който ги усеща.
В един от епизодите на вече прекратения подкаст Physics Central ученият по обоняние Памела Далтън излага перфектната ситуация от физически условия, които се тълкуват като мирис на сняг. Когато температурите се доближават до нулата точно преди да завали, всъщност е по-трудно да се открият аромати във въздуха, отколкото при по-меко време. Студът забавя молекулите, а при по-малка молекулярна активност някои миризми стават по-слаби. Това означава, че „усещането за мирис на сняг“ отчасти е просто усещане на по-малко миризми на открито от тези, с които сте свикнали.
Но ако няма нещо друго, снежната буря няма да мирише по-различно от студен, сух ден. Факторът, който определя разликата, е влажността. Точно преди снежна буря въздухът е по-влажен от обикновено. Това е причината за падането на снежинките: когато атмосферата достигне максималното количество влага, което може да задържи, тя реагира, като изхвърля част от нея – независимо дали под формата на дъжд или сняг – обратно на земята. Тази влажност има допълнителен ефект – тя стимулира обонянието ви. За много хора усещането, че могат да миришат с топъл и влажен нос в мразовито време, е свързано със сняг.
Докато всичко това се случва със заобикалящия ви свят, в тялото ви действат механизми, които също помагат да се обясни характерният аромат. Усещате студения въздух, който дишате, с помощта на тригеминалния си нерв – същият, който интерпретира усещанията, предизвикани от люти чушки или хладна ментова паста за зъби (той интерпретира и други усещания на лицето и е причината, поради която може да кихнете заради слънчевата светлина). Той е отделен от обонятелната ви система, но все пак свързвате информацията, която ви дава, с обичайните аромати като кафе или борчета.
Тези елементи – студеното време, влажността и стимулираният тригеминален нерв – се съчетават и създават нещо, което не е миризма, а по-широко сетивно преживяване, което сте свикнали да свързвате със снега. Ето защо, когато бъдат накарани да опишат аромата, хората често използват думи като чист, свеж и студен – неща, които всъщност не са конкретен аромат.
