Защо всички мислят, че гълтаме по 8 паяка годишно, докато спим?

Всички сме чували някаква разновидност на слуха, че средностатистическият човек изяжда около осем паяка годишно. И това не се отнася до стандартите на FDA за наличие на буболечки в храната – този деликатес уж идва с любезното съдействие на самите животинки, които глуповато явно изпълзяват в устата ни, докато спим.

Но дали наистина е вярно? Откъде изобщо се появи този „факт“? Възможно ли е все пак да е просто статистическа грешка или пък фейк нюз?

Първо, вярно ли е?

Радвайте се, арахнофоби: наистина е малко вероятно да изядем дори един паяк по този начин.

„Имате по-голям шанс да спечелите тотото, отколкото да ви влезе паяк в устата, докато спите“, казва Флойд Шокли, ентомолог и ръководител на колекциите в Националния природонаучен музей „Смитсониън“, пред Washington Post през 2023 г.

Между другото, случайното влизане би било почти единственият начин, по който може да се случи. Ако паяк пропълзи по лицето ви, най-вероятно ще се събудите: „щяхте да разберете, че имате нещо на лицето“, казва Мат Уилкинсън от катедрата по зоология на Кеймбриджкия университет пред Би Би Си през 2023 г.

Но това вече е изключително малко вероятен сценарий. Спящото човешко тяло е нещо като кошмар за средностатистическия паяк: то е огромен, горещ, мърдащ, вибриращ, хъркащ звяр, с уста като „топла, влажна пещера, пълна с въглероден диоксид и водни пари“, казва Шокли. Клише е да се каже, че „те се страхуват повече от вас, отколкото вие от тях“, но в този случай това наистина е вярно – „Защо, по дяволите, паяк би влязъл в устата ви?“, казва Джеф Оксфорд, почетен секретар на Британското арахноложко дружество, пред Би Би Си. „Те просто не го правят.“

И ако всичко това не е достатъчно, за да ви убеди, приемете, че никога не е имало нито един документиран случай на човек, който да е погълнал паяк в съня си.

„Никъде в научната или медицинската литература няма официално регистриран такъв случай“, посочва Род Кроуфорд, експерт по паяците и уредник на арахнологията в музея „Бърк“ на уебсайта на музея. „Милиони хора по едно или друго време са наблюдавали как друг човек спи; така че защо нямаме нито един разказ на очевидец, че паяк се опитва да влезе в устата на спящия?“

През годините, пише той, е виждал „един човек, който е открил малък безобиден паяк в ухото му (което вече е по-възможно), двама, които твърдят, че са имали в носа (защото намират такъв в носните си кърпи, след като си духат носа, но нямат доказателства, че паякът не е бил в кърпата), и няколко, които заявяват, че преди години, когато са били малки деца, са изплюли или изтървали от устата си предмет, който са интерпретирали (докато все още са били сънени) като цял паяк или само краче“.

Но дори и тези разкази са представени без доказателства, казва той – което го накара да „остане неубеден, че паяк би посетил огромно дишащо чудовище и би влязъл в устата му“.

И така, ако идеята, че такова същество изобщо би влязло в устата ви, е толкова малко вероятна – да не говорим за цял отбор всяка година – защо този мит е толкова широко разпространен?

Защо митът не умира?

Не произхожда от някакъв особено авторитетен източник – всъщност произходът му е напълно неизвестен. Знаем, че на някои места като виновник се посочва статия от 1993 г. на жена на име Лиза Биргит Холст, която изрежда списък с неща, които са толкова нелепи, че никой не би им повярвал – но по доста ироничен и ужасно подходящ начин, това също е градски мит.

Не че има някакво значение да знаем откъде идва. Според психолози от университета „Дюк“ почти никога не си спомняме откъде сме научили дадена информация, освен ако нямаме основателна причина да го направим – например да вярваме от самото начало, че тя е невярна. И точно както паякът, който влиза в устата ни, докато спим, сега също е малко вероятно: „разбирането на дадено твърдение изисква автоматично да го приемем за вярно“, обясняват изследователите от Дюк, докато „невярването“ включва втора, изискваща много ресурси стъпка“.

С други думи, дори скептиците сред нас инстинктивно ще приемат новата информация за вярна, преди да я критикуват. Можете да си го представите като новите книги в библиотеката, обясняват изследователите: „библиотекарят приема всички книги за нехудожествени, освен ако не са маркирани със специален етикет „художествена литература“.

Като прибавим към това ефекта на повторението – добре документирания факт, че е по-вероятно да запомним и да повярваме на нещо само защото сме го чули отново и отново – всъщност е доста лесно да разберем защо толкова много хора приемат за чиста монета идеята, че всички ние ядем паяци в съня си.

А и в крайна сметка – паяците са зли и мистериозни същества; разбира се, че правят странни неща, като да ни влизат в устата.

Така че не изяждаме по 8 паяка на година и единствената причина, поради която си мислим, че го правим, е мит със съмнителен източник и цял куп когнитивни предубеждения. Но ето един въпрос:

Ами ако е вярно?

Насекомите са храната на бъдещето, в края на краищата, а паяците не са толкова различни – плюс-минус един-два крака. В Камбоджа и Тайланд хората вече ги пържат и ядат; има дори град, наречен „Спайдървил“ заради отдадеността му на местния деликатес. Твърди се, че вкусът им е малко подобен на този на раците.

Но да, разбираме – това, че е безопасно, не означава, че е приятно за всички. Бъдете сигурни обаче, че ако паяк пропълзи в хранопровода ви, почти сигурно няма да има „никаква вреда за човека“, казва пред Бил Шиър, почетен професор по биология в колежа „Хемпдън-Сидни“ във Вирджиния и бивш президент на Американското арахноложко дружество.

„Всъщност даже ще приеме малко допълнителен протеин.“