Защо пръстите ни се набръчкват от водата и защо това не се случва на всеки?

Учените, след като изследват тънки парченца кожата, откриват, че тя се характеризира с необичайна подредба на липидите, при която двете им хидрофобни опашки са насочени в противоположни посоки.

Обикновено хидрофилната глава на липида е насочена в една посока, а двете му хидрофобни опашки – в друга, но тъй като опашките се редуват по този начин, липидите са по-плътно един до друг, което прави кожата още по-непропусклива. Преградата работи и в двете посоки, така че никакви течности не влизат и не излиза от кожата ни. Това означава, че сбръчкването на пръстите ни не може да е просто от много влага. А и вече знаем как функцията на нервите играе решаваща роля за феномена.

Медиалният нерв

Според Би Би Си през далечната 1935 г. лекарите за първи път забелязват, че пациентите, чийто медиален нерв е прекъснат, нямат сбръчкване на пръстите при намокряне. Също така, в зависимост от мястото на увреждане на нерва, може да се получи така, че само няколко пръста да не се набръчкват. Всъщност лекарите дори предлагат да се използва набръчкването като тест за увреждане на нервите.

Този медиален нерв участва във функции, които не контролираме доброволно, като потенето, и е част от симпатиковата нервна система (на която трябва да благодарим за настръхването на зърната ни). Тя се занимава с привеждане на системите на тялото ни в състояние на готовност, като прави неща като повишаване на сърдечния ритъм, дихателната честота и кръвното налягане. От друга страна, парасимпатиковата нервна система прави обратното, като организира физиологичните промени, които ни позволяват да се успокоим отново.

Така възниква въпросът, ако сбръчканите пръсти попадат в обхвата на симпатиковата нервна система, за какво ни подготвят те?

Една от теориите е, че се коренят дълбоко в еволюционната ни история като адаптация, която ни е улеснявала да вдигаме предмети, когато ръцете ни са били мокри. Набръчканите палмарна и плантарна повърхности ефективно действат като „грайфери на гуми“, които ни осигуряват по-добро сцепление във влажна среда.

Това може да ви звучи глупаво, но е съвсем достоверно. Бръчките действат като отводнителни канали, така че когато стиснете нещо, влагата по ръцете има къде да отиде от натиска с въпросното нещо и така получавате по-голям контакт на кожата с обекта. Направете същото с мокър предмет и сухи ръце и е много по-вероятно да ви се приплъзне като сапун.