Тор и военни тактики: Защо в САЩ бяха останали само 456 бизона

Горната снимка е направена в рафинерията Мичиган Карбон Уъркс в САЩ през 1892 г., когато броят на бизоните в страната е намалява до едва 456 екземпляра. Това е малко шокираща цифра, още повече в контекста на факта, че в края на XVIII в. броят им е бил между 30 и 60 милиона.

Рафинерията печелела от преработката на костите, появили се в резултат от колонизацията на Запада, като ги смила за лепило и тор за растения. Но капитализмът не е бил единственият мотив зад изтреблението на бизоните. Животните са били важна част от културата на коренното население и все още се смятат за роднини на някои племена, както се споменава в Договорът за бизоните.

Общностите, които са разчитали на тях, изпитват незабавни и тежки последици, които са добре документирани – а някои от тях са и доста трайни. Скорошни изследвания установяват, че индианците са изпитали значителна загуба на ръст след масовото изтребление, както и нарастване на детската смъртност и промяна в материалното им благосъстояние, която е налице и до днес.

Изтреблението е било толкова катастрофално, защото присъствието на бизоните е било от решаващо значение за превръщането на прериите в място за живот на човешките общности и последствията не са били случайни. Премахването на бизоните е било и тактика на американските служители от всякакъв ранг, чак до президента, за унищожаване на вражеските ресурси, пише The Atlantic. Брутално решение на това, което те са възприемали тогава като „Индианския проблем“.

Целият този опустошителен удар почти е щял да унищожи един вида, който осигурявал прехрана, представлявал важна част от културата на коренното населени и оформял местния пейзаж. Премахването на ключови видове може да дестабилизира цели екосистеми, като потенциално унищожава растителното и животинското разнообразие, толкова важно за хората, колкото и за дивата природа.

Подобно на слоновете, може да се твърди, че бизоните имат значителна роля в екосистемата си. Например, насекоми намират дом в изпражненията им, а попови лъжички и жаби се настаняват във водоемите, образувани от вдлъбнатините, в които бизоните се търкалят в прахта. Освен това един бизон дава 450-900 кг храна.

В статия за The Conversation през 2020 г., Даниел Ташеро Мамерс, тогава постдокторант по английска филология и културология в университета Макмастър, обяснява как новите железници и пътища са улеснили придвижването на товари, което е насърчило добивните индустрии на колониалния капитализъм да лишат околната среда от животински продукти, отнемайки със себе си специалните взаимоотношения между бизоните, поддържаното от тях биоразнообразие и коренните народи.

Занапред

Сега вече този рязък спад в популацията на животниte може да изглежда като потресаваща история от миналото, но всъщност заплаха има и днес – във време, когато възможността да се купува всичко целогодишно е нормализирана в много култури. Може ли тази планина от черепи на бизони да служи като напомняне, че опазването на екосистемите и пазаруването от локалните фермери (където е възможно) е по-добър и по-устойчив път напред, отколкото от този, който предлага най-добра цена?

Както казва историкът Бетани Хюз пред BBC Earth, в тази историческа снимка има нещо повече от размисъл за миналото.

„Колониализмът и капитализмът вървят заедно. Да се възползваш от и да насърчаваш икономическия успех, който Мичиган Карбон Уъркс има при преработката на бизонови кости, страничен продукт на понякога насилствените тактики на американската колониална експанзия, означава да се възползваш от – и да участваш в – колониални проекти, които лишават коренното население от земя, държавност и култура.“

„Тази снимка не е напомняне за вредите от колониалното минало. Тя е обвинение срещу търговски практики, които прикриват материалните и етичните нарушения, които правят луксозни стоки като рафинираната захар лесно достъпни и привидно доброкачествени.“

Днес в САЩ има около 31 000 бизона.