Ами ако сме в симулация: Физик обяснява как би станало това

Доцент по физика от университета в Портсмут предложи няколко възможни вида симулации, в които човечеството може да се намира, след като в последните няколко години бяха изказани противоречиви твърдения, че има доказателства в подкрепа на идеята, че живеем именно в такава среда.

Д-р Мелвин Вопсън влезе в заглавията на вестниците миналата година, когато заяви, че е открил доказателства за нов закон на физиката, наречен „втори закон на инфодинамиката“, и че той може да показва, че живеем в симулирана вселена. Освен това ученият твърди, че е открил това потенциално доказателство, докато е изучавал мутации на вируса SARS-CoV-2.

Има много за обясняване, но кратката версия е, че (според Вопсън) има процеси – като симетрията във Вселената и в еволюцията на вирусите – които изглежда клонят към минимизиране на информацията във Вселената.

„Тъй като вторият закон на инфодинамиката е космологична необходимост и изглежда се прилага навсякъде по един и същи начин, може да се заключи, че това показва, че цялата Вселена изглежда е симулирана конструкция или гигантски компютър“, обяснява Вопсън.

„Една свръхсложна вселена като нашата, ако беше симулация, би изисквала вградена оптимизация и компресия на данните, за да се намали изчислителната мощност и изискванията за съхранение на данни за изпълнение на симулацията. Точно това наблюдаваме навсякъде около нас, включително в цифровите данни, биологичните системи, математическите симетрии и цялата Вселена.“

Вопсън смята, че може да има начини да се провери дали се намираме в симулация, включително да се определи дали информацията има маса.

Това сега, разбирате, е едно доста противоречиво твърдение, което изисква извънредни доказателства.

Ние не разполагаме с такива, но Вопсън услужливо ни е очертал няколко вида симулации, в които бихме могли да се намираме, и защо една напреднала цивилизация може да отдели време, за да ни симулира.

Една предишна идея, предложена от Ник Бостром, е, че бъдещите цивилизации могат да решат да пуснат „симулации на предци„, за да изучат своите предшественици. Според неговата популярна статия „Живеете ли в компютърна симулация?“, ако пускането на такива симулации стане тривиално от технологична гледна точка, тогава броят на „наблюдателите“ (като нас), живеещи в тези симулации, би бил много по-голям от броя на хората в „основната реалност“. Следователно, чисто статистически, е по-вероятно да сме част от симулация, отколкото да живеем в реалния свят.

В интервю Вопсън очертава няколко други възможности, като същевременно подчертава, че това са чисто спекулативни идеи и нямаме научна основа да смятаме, че те би трябвало да са верни.

В една от идеите си той предполага, че симулацията, в която се намираме, може да е създадена единствено с цел забавление. В този вариант хората биха могли да влязат в симулацията доброволно, за да изживеят един различен живот.

В друг случай нашите съзнателни преживявания са просто страничен продукт на напреднала цивилизация, която се опитва да реши собствените си проблеми: „Представете си, че нашето общество трябва да реши сложен проблем – екологичен, икономически, енергийна криза, войни“, казва Вопсон в интервюто. „Ако имахме възможност, най-добрият начин да го решим би бил да проведем симулация (или множество паралелни симулации) и да видим какви решения предлага симулираната версия на нас. Ако някоя от симулациите разгадае проблема, тогава можем да приложим решението в базовата реалност.“

В третата идея той предлага времето да тече много по-бързо в базовата реалност и съществата да могат да избират да живеят няколко живота в симулация един след друг, което предполага, че преживяването на стотици животи тук може да отнеме само часове в базовата реалност. Ако има такава възможност, може би ще изберем да я използваме, за да живеем повече.

Макар и да е забавно да се спекулира по такъв научнофантастичен начин, подобно на пътуването във времето, нямаме реална причина да подозираме, че се намираме в нещо различно от базовата реалност. Към момента не сме разбрали дори собственото си съзнание, да не говорим дали то може да се появи в нещо различно от биологични същества, нито пък сме създали компютър, способен да извършва подобни симулации. На всичкото отгоре идеята е критикувана за своята ненаучност, тъй като може в симулацията ни изрично да е заложено да не може да се докажем, че живеете в симулация.

Въпреки това има хора, които споделят идеята, че живеем в симулация, и казват, че тя може да бъде проверена…