Завладяващата история на сумото – от ритуалните ѝ корени до наши дни

Националният спорт на Япония има дълга и сложна история.

В случай, че не знаете, в този спорт борците, наречени рикиши, се опитват да се изтласкат един друг от кръгъл ринг или да накарат противника да докосне земята с друга част на тялото си, освен с ходила. Сумо произхожда от религиозни практики, но се превръща във формализиран спорт с уникална култура, която включва строги тренировъчни режими и церемониални елементи.

Първоначално сумо е бил част от шинтоистки ритуали в чест на японските богове и празнуване на реколтата. Според митологията двубоите са определяли владетелите на Япония, като в най-ранния легендарен мач е надделял богът на гръмотевиците Такемиказучи.

С течение на времето сумото става се превръща от брутален спорт в по-регулирано и уважавано състезание. През XVII в. много борци живеят в тренировъчни конюшни, наречени хейя, а публичните мачове стават обичайни. През XIX в. популярността на сумо намалява поради западното влияние, но към края на периода Мейджи (1868-1912 г.) спортът отново се превръща в символ на японския национализъм.

През XX в. е създадена Японската асоциация по сумо, която официализира спорта с организирани турнири. Така популярността му продължава да расте и достига целия свят като днес е един от най-емблематичните и популярни спортове от страната на изгряващото слънце.

Нека сега да се запознаем с историята на тази борбата в детайл.

Произход

Борба между Номи но Сукуне с Куйехая

Първото споменаване на сумото се появява в ръкопис от VIII в. за древни японски митове и легенди. Практиката най-вероятно е възникнала като форма на поклонение или празнуване на плодороден период на жътва, но в крайна сметка се е превърнала в състезателен спорт.

Според японската митология две божества или ками на име Такемиказучи и Такеминаката провеждат мач по сумо, за да определят кой ще владее японските острови. В крайна сметка печели Такемиказучи.

Предполага се, че първият мач между смъртни се е състоял през 23 г. пр.н.е. Според „Нихоншоки“ – исторически запис на древна Япония, публикуван през 720 г. – мъж на име Куйехая твърди, че е най-силният човек в цялата страна. Когато император Суинин научава за това, иска Куйехая да се бие срещу един обикновен грънчар на име Номи но Сукуне.

„Двамата мъже застанаха един срещу друг. Всеки от тях вдигнал крак и ритнал другия, когато Номи но Сукуне счупил с ритник ребрата на Куйехая, а също така ритнал и счупил кръста му и така го убил.“

Номи но Сукуне лесно побеждава Куйехая и днес той е известен като „основателят на сумото“. Историята показва насилствения произход на борбата; до Средновековието борците често се биели на живот и смърт и не е имало истински правила. Едва когато спортът става популярен сред аристократите и благородниците, той започва да се регулира по-строго. Днес на рикиши е забранено да удрят или ритат противниците си и могат само да ги бутат, спъват или хващат за коланите.

Еволюция през вековете

Картина от 50-те години на ХХ век на сумистите Муцугамин Иваноске и Унрю Кюкичи.

По време на периода Едо (1603-1867 г.) борците по сумо организират публични мачове за обикновените хора. Понякога обаче тези мачове предизвикват бой по улиците и спортът става временно забранен. Скоро е създадена официална организация, която да осигури повече структура – и много от съвременните елементи на сумо борбата започват да се оформят. Рикиши започват да живеят и тренират заедно в места, наречени хейя.

С края на феодалната система в Япония през XIX в. и проникването на западното влияние в страната, сумото започва да се възприема като смущаваща реликва от миналото. Въпреки това император Мейджи организира популярен турнир през 1884 г., който го възвръща като любим национален спорт в очите на японския народ.

По време на периода Мейджи Япония се опитва да обособи своя собствена сфера на влияние, за да се конкурира с надигащия се западен империализъм, като се фокусира върху насърчаването на национализма и възприемането на определена японска идентичност. така в крайна сметка сумото е избрано за национален спорт, за да подпомогне постигането на тези цели.

В началото на XX век борбата достига нови нива на популярност. Съперничествата между изтъкнати рикиши се отразяват в списания, вестници и други медии и през 1925 г. е създадена Японската асоциация по сумо, която осигурява на спорта организиран ръководен орган, който насрочва официални турнири. Американците от японски произход също организират свои собствени мачове в Съединените щати.

След японското нахлуване в Манджурия през 30-те години на ХХ в. националистическите настроения се засилват, което отново увеличава популярността на борбата. Борците дори пътуват до окупираните зони, за да се представят пред японските войски. През 60-те години на ХХ век те предприемат и световни турнета, на които показват своя уникален спорт в страни от целия свят.

В модерната епоха

Азумафуджи побеждава Точинишики с кимарите техниката „хвърляне над рамо“ (кимарите са победните техники в сумото), 1953 г.

Днес рикиши все още живеят в хейя, където по-младите борци приготвят храна за своите колеги от по-висок ранг. Тъй като в този спорт няма теглови категории, състезателите използват размера си в своя полза и понякога приемат до 7000 калории на ден, за да я поддържат.

Едно от най-популярните ястия е чанконабе, известно още като „сумо яхния“, което се приготвя от няколко килограма месо и възможно най-много видове питателни зеленчуци. Ямамотояма Рюта, най-тежкият японски шампион по сумо в историята, споделя през 2022: „Чанконабе е много здравословно, прясно и полезно за възстановяване ястие. След часове изтощителни тренировки е важно да се усвои колкото се може повече храна“.

„Въпреки че приемаме много калории – продължава Яма, – гледаме да се храним добре, като избягваме нездравословните храни и захарта. Мит е, че приемаме по 20 000 калории на ден… Това са над 35 бигмака на ден. Това е крайно невероятно за елитни спортисти.“

Други традиции от миналото на сумо също продължават, като например емблематичните прически. Те водят началото си от времето на самураите, когато сумо се е използвало като форма на бойно обучение, а прическата е помагала да се закрепят шлемовете на воините върху главите им. Традиционните им дрехи пък водят началото си от шинтоисткия произход на спорта, когато борците са вярвали, че състезавайки се с възможно най-малко дрехи, показват на божествата, че не мамят.

По този начин, въпреки че сумото се е променило драстично в други отношения през вековете, той запазва много от уникалните си аспекти, които го изстрелват на върха на популярността му като национален спорт на Япония.