През 50-те и 60-те години на миналия век тестовете и изследванията около съня (и конкретно липсата му) са в разгара си. Породено от опитите на радиодиджеите да се надминат един друг с безумно опасните си самореклами кой ще поддържа купона най-дълго, рекордът за неспане е многократно подобряван и удължаван.
В крайна сметка обаче Световните рекорди на Гинес прекратяват тази лудост, когато през 1997 г. спират да признават постиженията, свързани с лишаване от сън, с уместното опасение, че някой може да пострада. По това време рекордът принадлежи на професионален каскадьор на име Робърт Макдоналд, който през 1986 г. изкарва мъчителните 18 дни, 21 часа и 40 минути без сън.
„Въпреки че вече не следим рекорда поради присъщите му опасности, можем да кажем, че не е известно някой да го е счупил след Макдоналд“, обяснява на уебсайта си Гинес.
Компанията също така твърди, че Макдоналд не е изпитал никакви дългосрочни последици след будния си маратон. Ако това е вярно, този човек трябва да иде да запали свещ и да пусне тото, тъй като лишаването от сън е свързано с редица негативни последици за здравето.
Според болницата Джонс Хопкинс сериозната липса на сън повишава вероятността от развитие на колоректален рак, диабет и сърдечни заболявания. Прекарването на твърде много време в будно състояние също така може да състари мозъка с 3 до 5 години и се свързва с 33-процентно увеличение на риска от деменция.
Скорошни изследвания върху мишки потвърдиха тези опасения, като разкриха, че лишаването от сън значително изчерпва запасите от защитен протеин в мозъка, наречен плеиотрофин (PTN). С намаляването на нивата на PTN невроните в хипокампуса започват да умират, което води до влошаване на когнитивните способности и потенциално може да предизвика неврологични заболявания като болестта на Алцхаймер.
Предишният рекордьор Ранди Гарднър, който през 1964 г. издържа 11 дни, казва, че каскадата е повлияла на краткосрочната му памет „като ранна болест на Алцхаймер“. Няколко дни след опита си за рекорд Гарднър започва да изпитва халюцинации и дефицит на оперативната памет, въпреки че те се изчистват, след като в крайна сметка си поспива.
Въпреки безпредметните, но впечатляващи постижения на Макдоналд и Гарднър, учените вече смятат, че всички бивши рекордьори вероятно са изпитали „микросън“ по време на опитите си да останат будни, при което всъщност са задрямвали за няколко секунди тук-там, без да го осъзнаят. Така че, въпреки че може да не са си позволили съвсем да си починат, никой от тези шампиони не може да твърди, че е постигнал върховите си постижения без сън.