Как всъщност учените откриха, че пушенето причинява рак?

Яжте много плодове и зеленчуци, правете редовно физически упражнения и не пушете – това са вероятно трите най-често срещани здравни послания, които всички чуваме. Фактът, че тютюнопушенето е основен рисков фактор за рак на белия дроб, както и за множество други заболявания, вече е толкова добре приет, че е трудно да си представим времето, когато лекарите са препоръчвали на пациентите си да пушат.

Но как започна да се променя ситуацията?

Както се разказва в статия от 2013 г., посветена на 50-годишнината на този важен материал, през 1964 г. тогавашният главен хирург на САЩ Лутър Л. Тери публикува основополагащ доклад, в който се посочва, че пушенето на цигари причинява рак на белия дроб и ларинкса. Тери стига още по-далеч, като отбелязва нарастващите доказателства за връзката между употребата на тютюн и други заболявания, включително емфизем, сърдечни заболявания и още видове рак.

По онова време пушенето в офиса, в заведение или в самолет е било напълно нормално. Но всъщност още векове преди това някои са започнали да се чудят дали пушенето не нанася невидими вреди на здравето ни.

Една от най-ранните публикации, в която се прави връзка между тютюна и лошото здраве, е от далечната 1602 г. По данни на Съвета за борба с рака в Нов Южен Уелс анонимният английски автор на есето предполага, че тютюневият дим може да има сходни ефекти със саждите, на които са били изложени коминочистачите и които са причинявали добре документирани професионални заболявания.

През следващите векове се появяват и други автори, които се опитват да привлекат вниманието на хората към възможните опасности, които крият лулите, пурите и в крайна сметка цигарите, но малцина от тях успяват да привлекат вниманието на широката общественост. Едва през XX век случаите на рак на белия дроб започват да се увеличават и броят на медицинските доклади, сочещи с пръст тютюна, започва да става все по-труден за пренебрегване.

Не че е нямало опити де…

Страхувайки се да не си навлекат гнева на тютюневите гиганти и да не загубят много приходи от реклами, в началото и средата на ХХ в. редакторите на вестници са малко колебливи при публикуването на статии срещу тютюнопушенето. В медицинската общност също се разгарят дебати, като мнозина трудно приемат нарастващия брой доказателства и се опитват да разберат защо невсички, които пушат много, имат здравословни проблеми.

По този начин, дори когато през 40-те и 50-те години на ХХ век се публикуват все повече доклади, усилията за борба с тютюнопушенето до голяма степен се ръководят от здравни организации с нестопанска цел, а не от законодатели, и много хора от широката общественост остават неинформирани за опасностите.

Още излседвания, и още изследвания, и още изследвания…

Нека се върнем малко назад към 20-те и 30-те години на миналия век, когато се наблюдава увеличение на случаите на рак на белия дроб. Това увеличение е само и единствено благодарение на разрастващата се област на епидемиологията – и на свой ред самите изследвания на рака на белия дроб помагат за затвърждаването на някои от епидемиологичните техники, които се използват и до днес.

През 1939 г. германският изследовател Франц Херман Мюлер провежда важно проучване – основна част от изследванията в областта на здравеопазването – в което сравнява две групи от хора: случаи, които страдат от определено заболяване или състояние, и контролни групи, които са възможно най-близки до случаите, но, което е изключително важно, не страдат от това заболяване.

Макар и да не е перфектно изследване, документът несъмнено е значим и стига до заключението, че пушачите са по-склонни да развият рак на белия дроб, отколкото непушачите. Последвалите подобни изследвания установяват същото, но едно важно нещо, което трябва да се отбележи за този вид проучвания, е, че те не могат да докажат причинно-следствена връзка – няма причина да се предполага, че пушачите не са се разболявали по-често от рак на белия дроб поради просто съвпадение или някакъв друг неизвестен фактор.

С навлизането в 50-те години обаче все повече данни засилват идеята, че пушенето е вредно за здравето. Изключително важно е, че започват да се провеждат и кохортни проучвания. Те проследяват група хора за определен период от време, като проследяват техните навици и здравословни показатели, за да търсят тенденции. Все повече се натрупват доказателства, че пушачите имат по-лоши здравни показатели от своите колеги непушачи.

Както подробно описва историкът на науката д-р Робърт Проктор в статия от 2011 г., данните при животни също играят ключова роля в натрупването на доказателства за връзката. Пионерът в аржентинските изследвания на рака Анхел Х. Рофо доказва, че тютюневият дим е канцерогенен, когато се прилага върху кожата на зайци. По-късно подобни експерименти се повтарят с мишки и са широко отразени в медиите, а обществената реакция подтиква тютюневите компании към още по-големи усилия да променят мнението си.

И честно казано, се получава – поне за известно време. Изследването върху мишки е проведено през 50-те години на миналия век, а пикът на тютюнопушенето в САЩ е достигнат едва в средата на 70-те години.

И още, и още…

В допълнение към доказателствата, получени от хора и животни, започват да се натрупват и други убедителни научни данни.

Както обяснява Проктор, наблюденията на белодробни клетки в лабораторни условия показват как цигареният дим може да увреди ресничките – малки подобни на власинки структури, които оформят дихателните пътища и преместват слузта и уловените частици – като например неприятните компоненти на цигарения дим, които наистина не искате да се задържат там.

И нещо, което може да се смята за един от последните пирони в ковчега, помните ли коминочистачите? Е, през 30-те години на миналия век хората разбират, че основният източник на проблемите им е група химикали, наречени полициклични ароматни въглеводороди, които се съдържат в катрана. Не след дълго и други, включително Рофо, забелязват, че същите химикали присъстват и в тютюневия дим, което ни дава вероятен механизъм, по който пушенето може да причини рак.

Къде сме сега?

През 60-те години на миналия век нещата достигат критична точка. Здравните асоциации в САЩ лобират пред президента Кенеди да открие президентска комисия, която да разгледа проблема с тютюнопушенето, което в крайна сметка води до доклада на главния хирург от 1964 г., с който започнахме.

Световната здравна организация твърди, че тютюнът убива над 8 милиона души по света всяка година, както пряко, така и чрез пасивното пушене. Днес световните тенденции в областта са разнопосочни, като на някои места тютюнът е забранен, а на други подобни планове не се осъществяват.

Но фактът, че този вреден навик увеличава риска от рак, вече не се оспорва и продължава да бъде в основата на кампаниите, които се стремят да повишат осведомеността за опасността и да насърчат хората да се откажат завинаги.