Медицинският и технологичният напредък позволява на все повече от нас да оцелеят и да живеят по-дълго и по-здравословно. Това дали не прави еволюцията без значение?
В най-основен смисъл еволюцията се отнася до процеса на генетични промени в дадена популация с течение на времето. Тя се случва, защото е по-вероятно една промяна да се запази и предаде, ако предлага на организма предимство пред другите, което от своя страна увеличава вероятността този организъм да оцелее и да се възпроизведе – като по този начин предава своите черти на бъдещите поколения.
Този процес е от съществено значение за оцеляването ни като вид. В процеса на еволюция нашите предци са развили цял набор от черти, които са ги направили по-приспособими към околната среда, независимо дали става въпрос за способността им да се възстановяват по-бързо от болести, да се отбраняват от гладни хищници или да се добиват с по-сочни плодове от другарчето.
Известен пример за това е, например, способността на членовете на племето Баджау лаут да задържат дъха си в продължение на минути под вода, което им позволява да достигат нива от над 70 метра под водата без водолазно оборудване, докато събират морски дарове. Други генетични варианти са осигурили защита на хората с мутации срещу болести като малария, туберкулоза и проказа.
Въпреки това с появата на технологиите и лекарствата, които ни позволяват да живеем по-дълъг и здравословен живот, мнозина се питат каква роля ще играе еволюцията в традиционния смисъл на думата в развитието ни като вид. Дори биологът, телевизионен водещ и британско национално богатство сър Дейвид Атънбъро изразява съмнения.
„Спряхме естествения подбор веднага щом започнахме да можем да отглеждаме 90-95 % от родените деца. Ние сме единственият вид, който е спрял естествения подбор по собствена воля“, казва той пред радио „Таймс“.
И така, ще продължим ли да еволюираме, когато натискът на селекцията, който е въздействал върху нашите предци, вече не е ситуация на живот и смърт? Според последните проучвания отговорът е „да“.
Един от факторите, които движат еволюцията днес, е културата, която може да повлияе на сексуалния подбор. Това се отнася до предпочитанията, които оказват влияние върху това кого намираме за привлекателен и с кого избираме да се възпроизвеждаме, и може да окаже въздействие в рамките на сравнително кратък период от време.
„Ако генетично обусловена черта, като например цветът на косата, става по-често или по-рядко срещана от едно поколение до следващото, това се счита за еволюционна промяна“, каза преди това Скот Соломон, еволюционен биолог от Университета Райс.
„Това често се различава от това, което един обикновен човек на улицата може да смята за еволюционната промяна. Тя не означава непременно поява на нови черти, а може да означава просто, че съществуващите черти са по-често или по-рядко срещани.“
Един от примерите за това е подчертан от проучване, публикувано през 2015 г., което установява, че сексуалният подбор в Нидерландия през последните десетилетия е облагодетелствал високите мъже. Днес холандците са сред най-високите в света, но това не е било така през XVIII в., когато средният ръст (конкретно на войниците от тази държава) е бил 165 см – под този на мъжете в Съединените щати и много други европейски народи. Само за 150 години, или за няколко поколения, холандските мъже са добавили около 20 сантиметра към ръста си в резултат на естествения подбор, изпреварвайки голяма част от света.
Друг неотдавнашен пример за естествен подбор е стимулиран от появата на нов смъртоносен вирус – ХИВ. Според YourGenome процентът на генетичните варианти, които предлагат защитно предимство срещу вируса, се увеличава в най-засегнатите региони, като Южна Африка. Смята се, че майките с тази адаптация е по-вероятно да преживеят инфекция и следователно могат да я предадат на децата си.
Така че, макар че причините за процеса на еволюция могат да се променят с течение на времето, изглежда, че той няма да спре скоро.