Коя е най-рядката гъска в света?

Хавайската гъска, още известна като нене, е най-рядката гъска в света и се среща в дивата природа само в една част на планетата – Хавайските острови. Там видът някога е бил на ръба на изчезването, но за щастие в момента се завръща.

Щатската птица на Хавайските острови е средна по размер за гъска, с дължина от 53 до 66 см. Тялото ѝ е покрито предимно със сиво-кафяви пера, въпреки че главата и клюна са черни.

Макар гъските да сa най-популярни с характерното им крякане, nēnē всъщност издават различни звуци, включително ниски, подобни на мучене, както и класическите за гъските.

Освен това тези пилета са и доста яки. Те не само могат да живеят до 30 години, но и прекарват това време в интензивна физическаа дейност и дори правят гнезда по скалите оот изстиналла лава. Смята се, че те могат лесно да преминават през този неудобен терен благодарение на дългите си, силни крака и добре приспособените си стъпала, които са с по-малко ципа и по-подплатени от тези на другите видове гъски.

Branta sandvicensis обаче не винаги са били толкова редки; някога те са се развивали и множили успешно в продължение на хиляди години. Но след това идва Западът…

„Всички тези видове са еволюирали без човешки контакт и без бозайници изобщо. И така, когато хората се появяват и внасят различни животни, насекоми и болести на островите, видовете тук не са адаптирани ни най-малко“, обяснява Катлийн Мисажон, биолог в Националния парк „Хавайските вулкани“, в епизод от поредицата „Гласовете на науката“ на Службата на националните паркове. „И така те лесно стават жертва.“

В резултат на това популацията нене в Хавайските острови рязко намалява от около 25 000 преди контакта със Запада до едва 30 през 50-те години на ХХ век. Така през 1967 г. правителството на САЩ определя гъската като застрашен вид и я поставя под защитата на Закона за застрашените видове.

Днес, за щастие, пилето вече е постигнало впечатляващо възстановяване. Това до голяма степен се дължи на програмите за размножаване в плен през 80-те години на миналия век, а по-късно и на размножаването в дивата природа и подобряването на местообитанията.

В началото много от пуснатите на свобода гъски са били убити от мангусти, но сега популацията се е възстановила до приблизително 1700-2200 зрели индивида. В момента те се считат за „почти застрашени“, а не за „застрашени“.

Все още има да се извърви дълъг път обаче. Заплахите за нене продължават да съществуват, включително диви котки и буквално сблъсъци с превозни средства.

„Мисля, че нене наистина са голям успех, но историята не e свършила. Ще трябва работа за вечни времена, за да се запази видът жив“, казва Мисажон. „Те винаги ще разчитат на някакво ниво на помощ от страна на хората“.

Но тази помощ, спорд учени като Мисажон, си струва.

„Просто е толкова интересно да наблюдаваш тези птици година след година и поколение след поколение. Виждаш как се връщат на същите места, как използват ландшафта и естествените местообитания…“, казва биологът.

„Те очевидно принадлежат на това място. И е хубаво, че мога да участвам в осигуряването на безопасността им, за да останат там.“