През първата половина на 20-и век Гватемала е управлявана само от един продукт – бананите. Страната дори вдъхновява термина „бананова република“, който често се прилага към по-бедни държави, чиято икономика се основава на една-единствена култура (в случая банани).
А тези страни обикновено се управляват от корумпирани политици.
Банановата индустрия по това време е доминирана от компанията „Юнайтед фрут“, която контролира 42% от земята на Гватемала, над 2/3 от износа ѝ и дори телефонната и телеграфната ѝ система. Уютно сприятелявайки се с Хорхе Убико, президента-диктатор на Гватемала, „Юнайтед фрут“ не среща особена съпротива срещу широко разпространените подкупи, ниските заплати и злоупотребите с труда, които отглежда в страната наравно с плода.
Но през юни 1944 г. Гватемалската революция принуждава Убико да подаде оставка след повече от десетилетие на власт – и вятърът се променя.
След революцията в Гватемала се провеждат първите легитимни избори в историята ѝ. Незабавно са избрани либерални реформатори, които обещават да въведат минимална работна заплата, да построят 6000 училища и да въведат почти всеобщо избирателно право.
През 1951 г., с избирането на бившия полковник Хакобо Арбенс, Гватемала започва да преследва по-голяма цел: да си върне контрола върху икономиката.
Гватемала си връща земите на „Юнайтед фрут“
Бананова плантация
„Юнайтед Фрут“ наблюдава демократичната революция с трепет, осъзнавайки ясната заплаха, която новото население представлява за експлоататорските ѝ бизнес практики.
Тревогата се превръща в паника, когато администрацията на Арбенс приема „Декрет 900“. Новата мярка преразпределя земята на над 100 000 гватемалски семейства, като цели да прехвърли незастроената земя, притежавана от едри собственици, на безземни фермери. Компанията притежава почти половината от територията на страната – което включваше много такива земи.
Но това не е някаква пладнешка конфискация. Правителството плаща за всеки взет квадрат, като използва оценките, които собствениците на имоти са посочвали в предишните си данъчни декларации.
Но „Юнайтед фрут“ е занижавало стойността на своите имоти, за да избегне данъци… Така до края на 1952 г. администрацията на Арбенс си възвръща 40% от земите на компанията без особени разходи.
Приятели във Вашингтон
Джон Фостър Дълес и Дуайт Д. Айзенхауер през 1955 г.
„Юнайтед Фрут“ не може да седи и да чака. Тя се нуждае от подкрепата на американското правителство, за да спре Арбенс.
Това са 50-те години на миналия век – първите години на Студената война – и затова „Юнайтед фрут“ започва стратегия, която представя Гватемала като комунистически враг в американската преса.
Мисията им е подпомогната от връзките на компанията. Държавният секретар Джон Фостър Дълес е бивш адвокат на „Юнайтед фрут“. Неговият брат Алън Дълес, директор на ЦРУ, пък е бил член на борда на директорите на компанията. А шефът на ПР отдела на компанията, Ед Уитман, е женен за личната секретарка на президента Дуайт Д. Айзенхауер, Ан Уитман…
Та не е необходимо „Юнайтед Фрут“ да се труди много; Айзенхауер и без това няма търпение да покаже на света своите антикомунистически настроения. По негово нареждане ЦРУ започва да подготвя операция „PBSuccess“ през август 1953 г.
Coup d’état
Демократично избраният президент на Гватемала Хакобо Арбенс
Заявеното намерение на операция „PBSuccess“ е ясно: „да се премахне тайно… заплахата от настоящото контролирано от комунистите правителство на Гватемала“.
За да постигне тази цел, ЦРУ вербува недоволен от Арбенс бивш военен на име Карлос Кастийо Армас, който мобилизира антиправителствени настроения и сформира армия от няколкостотин души, снабдявана и подкрепяна с американско оборудване и разузнавателни данни.
На 18 юни 1954 г. Армас и хората му нападат с помощта на логистична подкрепа от САЩ. ЦРУ започва с пропагандна кампания, като предупреждава гватемалската общественост и Арбенс, че се готви голямо нападение, създава тайна радиостанция, която заглушава гватемалските сигнали и залива ефира със силно преувеличена информация.
„Не е вярно, че водите на езерото Атитлан са отровени“, например. „В нашия команден пункт тук, в джунглата, не можем да потвърдим или отречем съобщението, че Кастильо Армас разполага с армия от 5000 души.“
Квалифицирани американски пилоти са наети да бомбардират укрепления и други стратегически точки в страната. Докато фалшивите предавания изпълват ефира, ЦРУ използва шпиони в гватемалската армия и правителство, за да подкопае активно авторитета на президента Арбенс, да деморализира поддръжниците му и да блокира усилията за противодействие на Армас.
Психологическата война на ЦРУ е успешна – в столицата настъпва паника и поддръжниците на Арбенс започват да губят вяра, а когато той се опитва да събере собствена милиция, се явяват само няколкостотин цивилни.
На 27 юни 1954 г., едва 9 дни по-късно, Арбенс подава оставка и търси убежище в мексиканското посолство, а по-късно бяга от страната.
Тежки последици
Местни носят останките на близките си след ексхумация в Гватемала през 2012 г.
Докато много американски власти са доволни от преврата на ЦРУ, други държави не се колебаят да изразят ясно отвращението си.
Когато Алън Дълес описва случилото се като победа на „демокрацията“ над комунизма, британски служител оприличава изказването му на „изказване на Хитлер за Австрия“, а вестниците по целия свят осъждат преврата, наричайки го „икономически колониализъм“.
Междувременно да се нарече превратът в Гватемала победа на демокрацията се оказа пресилено. Армас незабавно арестува няколко хиляди опозиционни лидери, заклеймява ги като комунисти и на практика отменя демократичната конституция от 1945 г. Прогресивните реформи, като например профсъюзите, са премахнати и, разбира се, „Юнайтед фрут“ е приветствана отново.
Този нов режим има дълбоки последици за Гватемала през следващите 30 години. От 1960 г. до 1996 г. страната е обхваната от гражданска война. Левите бунтовници с голяма обществена подкрепа се сражават срещу правителствените сили, снабдявани с американски оръжия. Най-голямата от тези бунтовнически групи е „Партизанската армия на бедните“ – въстаническа сила, която в един момент включва 270 000 членове, предимно етнически маи.
В опит да унищожи опозицията, режимът започва политика на „изгорена земя“ срещу опонентите си, като систематично вкарва в затвора и изтребва етническите маи. През 1999 г. Комисията за историческо изясняване (La Comisión para el Esclarecimiento Histórico, създадена в отговор на хилядите жестокости и нарушения на човешките права, извършени по време на продължилата десетилетия гражданска война), спонсорирана от ООН, стига до заключението, че обучението на местните войници от силите на САЩ в техники за борба с бунтовниците „е имало значителен принос за нарушаването на човешките права по време на въоръжения конфликт“.
Днес този период на етническо прочистване е известен като „Гватемалски геноцид“ или „Тих холокост“, в който са убити около 200 000 души, предимно коренни жители на племето маи.
Документите, свързани с операция „PBSuccess“, са засекретени в продължение на десетилетия, но през последните години са разкрити.
Макар че гражданската война в Гватемала приключва с мирно споразумение между правителството и партизаните, страната все още се мъчи да се справи с последиците – особено със стотиците хиляди жертви сред коренното население.
Що се отнася до „Юнайтед фрут“, през 1984 г. корпорацията се преименува на добре познатата ни „Чикита“. Компанията все още продава банани по целия свят и остава водещ дистрибутор в САЩ.